Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.

„Изнасилената италианска художничка“ и нейната история

„Изнасилената италианска художничка“ и нейната история
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Усещате ли движението във въздуха? Все повече жени по света разказват своите истории за сексуално насилие, все повече са гласовете #MeToo. Преди около две седмици една жена имаше куража да се изправи пред целия свят, за да каже, че през 1982 г. е била насилена с участието на един вече конституционен и пожизнен американски съдия. Нейните показания просълзиха много хора, а други пък заредиха с поредна доза цинизъм. На жените им се случват много ужасни неща, защото са жени, а първото е кодираното съмнение, че лъжат по определение. Жената, дори когато страда, страда „като жена“. И когато я убиват, я убиват така, защото е жена.  

Тази извратена нагласа, че страданието жената трябва да преживява чрез пола си, не е от вчера. В историята има единици жени, за които знаем, че не са приели безропотно сексуалното насилие, а един случай отпреди 400 години е описан толкова детайлно и са запазени толкова много документи по него, че можем да видим нагледно нещо, на което сме свидетели, за съжаление, до днес – жената е виновна, докато не докаже невинността си...

Артемизия Джентилески била изключителен бароков художник. Но сянката на насилието останала върху нея завинаги. Толкова, че тези, които са чували за нея, я познават като „изнасилената италианска художничка“. И животът, и наследството, което оставила, били определени от момента на насилието. И за да бъде всичко още по-ужасно, след като въстанала срещу насилника си, тя била подложена на мъчения, за да „докаже, че е невинна“. А това не е единичен случай.

Артемизия е родена на 8 юли 1593 г. Днес тя е смятана за един от най-изтъкнатите художници от школата на Караваджо. Във времето, когато жените изобщо не били приемани като художници и изобщо като нищо, Артемизия била член на Академията по изкуствата във Флоренция и имала международна клиентела.

Автопортрет на Артемизия Джентилески

Когато била на 12 години, Артемизия останала без майка. Тя била единствената жена в къщата с баща си Орацио и братята си. Орацио Джентилески бил многообещаващ художник и обучавал и синовете си в занаята. Много бързо обаче станало ясно, че не момчетата, а Артемизия е детето с таланта. Единствената пречка пред нея била, че е изтеглила късата клечка в живота и е от женски пол.  

Когато Артемизия била на 16 години, баща й си сътрудничил по проект за кардинал Лафранко с друг художник, Агостино Таси. Украсявали заедно „Залата на музеите“ в един от дворците на кардинала. Според нейната прислужница Артемизия и Таси били в приятелски отношения, но това продължило само няколко месеца, до момента, в който той я изнасилил. Орацио, бащата, взел мерки след почти една година, след като с Таси се скарали за присвоени хонорари. Започнал да съди Таси, но не за изнасилване, а за това, че е отнел насилствено девствеността на дъщеря му, което се възприемало като минимума сертификат за качество на жената преди брака. В началото искал да се споразумеят, за да не излизат нещата наяве. Като обезщетение поискал от Таси да се ожени за дъщеря му или да му плати пари за девалвирането на стойността й. Преговорите очевидно не достигнали до задоволителен финал, защото Орацио се обърнал към съда.

Процесът продължил седем дълги ужасни месеца, в които

Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите на Facebook страницата My Italian Days.