ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Изнасилената италианска художничка“ и нейната история

„Изнасилената италианска художничка“ и нейната история
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

края на процеса срещу голяма зестра. Работела като художник в следващите 40 години. Обучила и дъщеря си за художник, а с мъжа си се разделила след десетина години. И макар че процесът повлиял върху отношенията й с баща й, тя за малко се присъединила към него, докато работел в английския двор за Чарлз I.

Днес Артемизия е икона на феминизма. Наричат я дори „първата феминистка“. Жените в картините й са решителни, силни, понякога на фона на насилие. Те не са миловидни, не търсят съчувствие, при тях няма никаква еротика, нито пък воайорска разголеност. Жените на Артемизия са самостоятелни и се разпореждат с живота си, не държат плетки, а хладни оръжия. Известна е серията й картини „Юдит обезглавява Олоферн“, от които са запазени две (едната може да се види в галерия „Уфици“ във Флоренция, другата е в музея „Каподимонте“ в Неапол).

Тази, която виждате по-долу, е изключителна. Рисувана е може би около месец след процеса, когато художничката е на 17. На нея се виждат не една, а две жени. Артемизия е знаела, че жените са по-силни заедно. В библейската версия прислужницата стои отвън, докато Юдит убива неприятелския пълководец Олоферн. Тук обаче двете жени са съюзени, за да се справят. Изглеждат хладнокръвни, осъзнати. Сплели са мускулите си, обединили са усилията си, за да надвият с общи сили огромния Олоферн. Може би това й е липсвало на Артемизия пред съдиите. Други жени, които да й се притекат на помощ, да кажат #MeToo.

Безспорно изнасилването и процесът белязали целия й живот. Но Артемизия Джентилески не се предала и се оформила като силна, волева личност. Тя говорила истината, когато била заобиколена от лъжа. И била първият глас на жена, за която знаем, че не приела насилието, защото това се очаква да правят жените.

 

Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите във Фейсбук страницата  My Italian Days.