ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Ана Карима, свободната

Ана Карима, свободната
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Проектът на Момичетата от града и Столична програма „Култура“ възражда спомена за 15 бележити българки, изиграли огромна роля за осъзнаването на българското общество между 1878 и 1944 г. Създавайки обща памет за тяхната роля в изграждането не само на тяхната епоха, но и на съвременното българско общество, ние събуждаме не само признание, но и подбуждаме към откровен диалог за мястото на жената в историята и съвремието. 

...

Съдбата на тази борбена жена, яростна защитничка на правата на жените, е белязана от събития, които всички момичета познават – ако не лично, то съвсем отблизо. Пламенна любов в съвсем ранна възраст, прибързан брак с безумно ревнив мъж, зла свекърва, предубедено обществено мнение и ежедневна борба за оцеляване като разведена майка на две деца. И ако в наше време подобни жени могат да живеят достойно и спокойно, заслуга за това има и тя – Ана Карима – една от първите свободни жени на България.

Ана Тодорова Велкова, както е истинското й име, е родена през 1871 г. в Украйна от майка украинка и баща българин, четник и доброволец в Кримската война, по-късно областен управител в Шумен. Ана учи в Шумен, Варна и София, където нейната учителка по литература Екатерина Каравелова вижда литературния талант на Ана и я насърчава да започне да пише стихове. Още на 17 години Ана се влюбва и омъжва за социалиста Янко Сакъзов – "интелигент с турско възпитание", както го описва самата тя. Бракът й е тежък включително и заради непрекъснатата намеса на свекърва й – по онова време неподчинението на нейния авторитет е немислимо. Години по-късно Ана Карима признава, че именно преживяното в дома на свекърва й я кара да започне да се бори за правата на жените. Разбира се, в онези години Ана не може да напусне съпруга си независимо от обстоятелствата. Янко Сакъзов обаче се влюбва в жената на писателя Георги Стаматов и заживява с нея и така Ана остава свободна – тя никога повече не се подчинява на мъж.

През 1897 г. Ана Карима създава женското образователно дружество "Съзнание", което подава в Народното събрание петиция с настояване на жените да бъде разрешено да следват в Софийския университет – нещо, което се случва едва през 1901 г. (толкова време трябвало да мине в увещания, молби и очакване). През 1901 г. Ана Карима учредява Българския женски съюз и неговия печатен орган "Женски глас". По време на войните е доброволка на фронта и се занимава с благотворителна дейност. През 1923 г. емигрира в Париж, където се запознава с Анри Барбюс и превежда на български книгата му "Палачите". Освен проза тя пише и драми – три нейни пиеси се играят в Народния театър.

Ана Карима прави всичко възможно идеите й да достигнат до всички краища на България. Свиква първия конгрес на женските дружества. Редактира и издава редица вестници и списания. В тях разглежда различни въпроси по нетипичен за времето начин – например защо децата с физически и психически проблеми не бива да бъдат отстранявани от учебния процес, а следва да им се обръща специално внимание.

Горчивият й опит с мъжете я прави непреклонна, на моменти дори груба – като виц се разказват историите за това как Карима на събранията на писателския съюз подвиква на колегите си мъже "Млъкни, бе!", "Стига, бе!". Тя се счита напълно равна на мъжете и дори подписва някои от текстовете си с мъжко име. През целия си живот Карима не спира да превежда и да пише – произведенията й, написани с прости думи и на разбираем език, са изцяло на женски теми и се опитват да променят вековните нагласи на българките. Карима ги учи да следват сърцето си, да се противопоставят на уредените бракове, да търсят свое място в обществото и да показват открито емоциите си – точно както прави самата тя. В обществото дълго се говори за враждата й с Евгения Марс – последната дори я дава под съд за клевета и Карима бива осъдена на глоба и затвор, от който я отървава лично цар Борис. Яворов пише с ирония за нея, а Ст.Л. Костов я взима за прототип на героинята в пиесата си "Мъжемразката". Осмивана, онеправдана и бездомна, Ана Карима умира самотна през 1949 г. в хотел "Славянска беседа".

Съвсем различна е оценката, която й дава Иван Вазов: "За да се съди за културата на един народ, трябва преди всичко да се види нивото на развитие, до което е дошла жената в тая страна. Изхождайки от тая мисъл, аз не мога да не вярвам в бъдещето на този край, щом имаме жени като г-жа Ана Карима. Тя носи в себе си всички елементи на жизнеспособност, трудолюбие и неизчерпаема енергия."

Ако днес не се налага да се замисляме върху възможността за избор в личния живот, образованието или работата, заслуга за това има и тази странна и смела жена – Ана Карима. 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...