Будителките

Анастасия Димитрова – будителката, която образова българските момичета

Когато тихите революции са най-силни

Анастасия Димитрова – будителката, която образова българските момичета

Снимка: Wikipedia/Bulgarian Archives State Agency

Анастасия Димитрова е от личностите, които са изпреварили времето си, но вместо да се дистанцират от него, правят всичко възможно, за да го вкарат в крак с реалността. Тя поставя основите на светското образование и прави революция за българските жени. Но не от онези шумни революции с крясъци и бой, а от тихите, които някак преминават незабелязани, но оставят трайна и неразривна следа.

Самозараждането на българското образование, съпроводено от жаждата за знания и развитие, е културно явление, с което малко народи могат да се похвалят.

А жените по нищо не отстъпват на своите съвременници от мъжки пол, макар да живеят във век, който им е отредил съвсем друга социална роля – на пазителката на дома.

Много българки (като Райна Княгиня) преодоляват стигмата на времето си и участват в събитията с историческо значение у нас – рамо до рамо с мъжете.

Такава е историята и на Анастасия Димитрова. Тя се ражда в Плевен на 12 април 1815 г. в бедно семейство. Баща й Димитър е ковач, а майка й Цвета – слугиня в къщата на врачанския епископ, защото по онова време Плевен е под духовната опека на Враца. Тогава образованието било привилегия, запазена за по-богатата прослойка от обществото, но това не отказва семейството на Анастасия от любознателността.

Малката Анастасия започва да помага на майка си в нейната работа и така я забелязва майката на епископа – Евгения, която е учителка по гръцки. Тя толкова се сближава с момичето, че решава да демонстрира любовта си по най-чистия възможен начин – като го образова. Така Анастасия е изпратена в Калоферския девически манастир, където прекарва четири години в учене на граматика, аритметика, история и география.  

През 1839 г., когато се завръща в Плевен, разбира, че покровителката й е починала. Мъката бързо се превръща в двигател за нещо по-велико – решена да почете паметта на Евгения, Анастасия открива първото девическо училище, в което да предаде на момичетата онова, което тя сама е получила като дете.

Историята на Анастасия продължава на следващата страница... 


Това се случва с помощта на епископа, който дарява книги и ученически пособия, както и безусловната си подкрепа. Часовете протичат по т.нар. "взаимоучителната метода" – по-големите момичета обучават по-малките, а занятията се провеждат в църквата "Св. Николай". Така Анастасия се превръща в първата учителка в българската история. Преди нея тази чест са имали само мъже.

Тя полага основите на съвременното образование у нас и извоюва мястото на жените в българската просвета.

Нейните ученички продължават делото й и след като завършат своето обучение, се връщат по родните си места и също откриват светски девически училища. По този начин изграждат национална мрежа, движена само от едно-единствено нещо – жаждата за знания. Освен писане и смятане, момичетата учат и землеописание и ръкоделие, както и гръцки език.

Постепенно ученичките на Димитрова стават над 90, а първите открити училища от тях са във Враца, Ловеч, Троян, Русе, Търново и други градове. През 1858 г. Сава Филаретов отваря първото девическо частно училище в София, където заминават да преподават възпитанички именно на плевенското девическо училище. Те наричат учителката си „наставница Анастасия“, защото тя не просто ги учи в различните дисциплини, а им дава ценни житейски знания.

Тя прекъсва работата си само за кратко, когато се омъжва. След скорошната смърт на съпруга й обаче, отново се отдава на своето призвание. През 1894 г. сбъдва още една от мечтите си и отива на посещение на Божи гроб в Йерусалим. Там се замонашва под името Ана. През 1894 г. Анастасия Димитрова издъхва на най-святото място за християните, намерила покой и изпълнила своята мисия.  

 

5 жени, които трябва да влязат в учебниците по история

https://momichetata.com/retro/5-zheni-koito-preobrnakha-svetovnata-istoriya