Проектът на Момичетата от града и Столична програма „Култура“ възражда спомена за българките, изиграли огромна роля за осъзнаването на българското общество между 1878 и 1944 г. Създавайки обща памет за тяхната роля в изграждането не само на тяхната епоха, но и на съвременното българско общество, ние подбуждаме към откровен разговор за мястото на жената в историята и съвремието. 

***

Учителската професия е призвание. И в българската история Анастасия Тошева е първата жена, която го доказва с целия си живот.

Анастасия се ражда на 18 януари 1837 година в Ески Заара. В родния си град и в Калоферския манастир получава обичайните за онова време съвсем базови знания. Късметът обаче се усмихва и на Анастасия е отредена съдбата и отговорността да стане една от първите български учителки.

Захарий Княжески е човекът, когото Анастасия посочва като свой благодетел. Сам ученик на Неофит Рилски, Захарий завършва семинария в Русия и урежда стипендии за няколко български младежи, които да се изучат в Русия за учители. Захарий Княжески е човек с прогресивни възгледи, който оценява обществената роля на образованата жена. Затова през 1850 година той завежда на обучение в Русия три момчета и две момичета – племенницата си и Анастасия. До Гюргево момичетата стигат преоблечени в мъжки дрехи и с мъжки имена. Седем години трае обучението на Анастасия в пансиона на г-жа Васильова, като към края двете българки вече говорят по-добре руски и френски, отколкото български. Захари Княжевски има грижата да им помогне да си припомнят родния си език и през 1857 година двете млади учителки се завръщат в Стара Загора. В мемоарите си Анастасия описва с каква почит са посрещнати от населението – близките им ги очакват извън града с печени агнета, а ученичките от метоха са строени и до една им целуват ръка. Училището е пълно с жени от града, дошли да видят младите учителки.

Първото училище в Стара Загора отваря врати през 1857 година и в него се учат 24 ученички, на които Анастасия Тошева преподава четене, писане, закон божий, смятане и ръкоделие. Сред тези първи ученички е например майката на художника Антон Митов. На следващата година обаче в града избухва епидемия и училището е затворено.

През 1859 година Анастасия се омъжва за Тоше Тошев и става домакиня. Мисълта, че вече не е полезна на момичетата в родния си град я измъчва, но такава е реалността на онова време. Причината Анастасия Тошева да започне да преподава отново идва отвън. В града пристига пастор протестант и открива девическо училище и пансион към него. Притеснените старозагорски граждани трябва да се противопоставят и решават да отворят отново православното училище, като канят Анастасия Тошева да преподава в него. Разбира се, из града се носят слухове, че Тоше Тошев е дал жена си за учителка за пари.

В новооткритото през 1863 година девическо училище се учи по програма идентична с тази на мъжкото училище и това поражда доста недоволства. Това обаче мотивира още повече Анастасия. Тя изнася сказки пред майките в неделя след службата в църквата, насърчавайки ги да изпращат децата си на училище, основава дружество „Майчина грижа“ за подпомагане на бедни ученички и за саморазвитие, като в дружеството участват жени на най-различна възраст.

След назначаването на нови учителки в училището, в него започват да се изучават и физика, химия, педагогика и етика. Завършващите ученички стават учителки из градовете в околията, като търсенето е много голямо. Осем години по-късно Анастасия е освободена от училището в Стара Загора, но веднага е извикана в Габрово, за да направи и там женското училище еднакво добро с Априловската гимназия. Тя се заема с това с присъщия й ентусиазъм, като основава и там дружество „Майчина любов“. Към училището се открива пансион и ученичките са толкова много, че се налага да се привлекат учители от мъжката гимназия.

През 1877 година Анастасия Тошева организира посрещането на руските войски в Стара Загора. Ученичките й ушиват знаме от една фуста, научават руския химн, а тя поздравява генерал Гурко на чист руски език. Генерал Столетов дори се разплаква от умиление.

По-късно същата година умира съпругът на Анастасия и малкият й син. Тя остава сама с двете си други деца, без средства за съществуване. Това я кара да се върне към учителската работа – отначало в Габрово, а по-късно като директорка на новооткритата Старозагорска девическа гимназия. След пенсионирането си тази неуморна жена превежда книги от френски и руски, помага на сестрите си, участва във всички благотворителни дружества в града.

Стара Загора и днес помни своята съгражданка. На името на Анастасия Тошева е учредена награда за високи постижения в областта на образованието, която се връчва всяка година на съвременните колеги на учителката Тошева, посветили се на призванието учител.

С подкрепата на БХК.

Бистра Винарова-Радева – забравената художничка на съвременна България