ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Анастасия Тошева – призвание учителка

Анастасия Тошева – призвание учителка
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Проектът на Момичетата от града и Столична програма „Култура“ възражда спомена за 15 бележити българки, изиграли огромна роля за осъзнаването на българското общество между 1878 и 1944 г. Създавайки обща памет за тяхната роля в изграждането не само на тяхната епоха, но и на съвременното българско общество, ние събуждаме не само признание, но и подбуждаме към откровен диалог за мястото на жената в историята и съвремието. 

***

Учителската професия е призвание. И в българската история Анастасия Тошева е първата жена, която го доказва с целия си живот.

Анастасия се ражда на 18 януари 1837 година в Ески Заара. В родния си град и в Калоферския манастир получава обичайните за онова време съвсем базови знания. Късметът обаче се усмихва и на Анастасия е отредена съдбата и отговорността да стане една от първите български учителки.

Захарий Княжески е човекът, когото Анастасия посочва като свой благодетел. Сам ученик на Неофит Рилски, Захарий завършва семинария в Русия и урежда стипендии за няколко български младежи, които да се изучат в Русия за учители. Захарий Княжески е човек с прогресивни възгледи, който оценява обществената роля на образованата жена. Затова през 1850 година той завежда на обучение в Русия три момчета и две момичета – племенницата си и Анастасия. До Гюргево момичетата стигат преоблечени в мъжки дрехи и с мъжки имена. Седем години трае обучението на Анастасия в пансиона на г-жа Васильова, като към края двете българки вече говорят по-добре руски и френски, отколкото български. Захари Княжевски има грижата да им помогне да си припомнят родния си език и през 1857 година двете млади учителки се завръщат в Стара Загора. В мемоарите си Анастасия описва с каква почит са посрещнати от населението – близките им ги очакват извън града с печени агнета, а ученичките от метоха са строени и до една им целуват ръка. Училището е пълно с жени от града, дошли да видят младите учителки.

Първото училище в Стара Загора отваря врати през 1857 година и в него се учат 24 ученички, на които Анастасия Тошева преподава четене, писане, закон божий, смятане и ръкоделие. Сред тези първи ученички е например майката на художника Антон Митов. На следващата година обаче в града избухва епидемия и училището е затворено.

През 1859 година Анастасия се омъжва за Тоше Тошев и става домакиня. Мисълта, че вече не е полезна на момичетата в родния си град я измъчва, но такава е реалността на онова време. Причината Анастасия Тошева да започне да преподава отново идва отвън. В града пристига пастор протестант и открива девическо училище и пансион към него. Притеснените старозагорски граждани трябва да се противопоставят и решават да отворят отново православното училище, като канят Анастасия Тошева да преподава в него. Разбира се, из града се носят слухове, че Тоше Тошев е дал жена си за учителка за пари.

В новооткритото през 1863 година девическо училище се учи по програма идентична с тази на мъжкото училище и това поражда доста недоволства. Това обаче мотивира още повече Анастасия. Тя изнася сказки пред майките в неделя след службата в църквата, насърчавайки ги да изпращат децата си на училище, основава дружество „Майчина грижа“ за подпомагане на бедни ученички и за саморазвитие, като в дружеството участват жени на най-различна възраст.

След назначаването на нови учителки в училището, в него започват да се изучават и физика, химия, педагогика и етика. Завършващите ученички стават учителки из градовете в околията, като търсенето е много голямо. Осем години по-късно Анастасия е освободена от училището в Стара Загора, но веднага е извикана в Габрово, за да направи и там женското училище еднакво добро с Априловската гимназия. Тя се заема с това с присъщия й ентусиазъм, като основава и там дружество „Майчина любов“. Към училището се открива пансион и ученичките са толкова много, че се налага да се привлекат учители от мъжката гимназия.

През 1877 година Анастасия Тошева организира посрещането на руските войски в Стара Загора. Ученичките й ушиват знаме от една фуста, научават руския химн, а тя поздравява генерал Гурко на чист руски език. Генерал Столетов дори се разплаква от умиление.

По-късно същата година умира съпругът на Анастасия и малкият й син. Тя остава сама с двете си други деца, без средства за съществуване. Това я кара да се върне към учителската работа – отначало в Габрово, а по-късно като директорка на новооткритата Старозагорска девическа гимназия. След пенсионирането си тази неуморна жена превежда книги от френски и руски, помага на сестрите си, участва във всички благотворителни дружества в града.

Стара Загора и днес помни своята съгражданка. На името на Анастасия Тошева е учредена награда за високи постижения в областта на образованието, която се връчва всяка година на съвременните колеги на учителката Тошева, посветили се на призванието учител.

С подкрепата на БХК.

Бистра Винарова-Радева – забравената художничка на съвременна България

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...