ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Архитект Виктория Ангелова-Винарова – спомени от камък

Архитект Виктория Ангелова-Винарова – спомени от камък
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Проектът на Момичетата от града и Столична програма „Култура“ възражда спомена за 15 бележити българки, изиграли огромна роля за осъзнаването на българското общество между 1878 и 1944 г. Създавайки обща памет за тяхната роля в изграждането не само на тяхната епоха, но и на съвременното българско общество, ние събуждаме не само признание, но и подбуждаме към откровен диалог за мястото на жената в историята и съвремието. 

***

Градската библиотека в София. Влизали ли сте в нея? Преди това застанете пред централния вход и вдигнете глава нагоре – ще видите двете скулптури на фасадата – един мъж, символ на строителството и една жена, която олицетворява архитектурата. В този случай препратката е абсолютно буквална – тази монументална, красива сграда е построена по проект на архитект Виктория Ангелова-Винарова, и то когато тя е едва 24-годишна.

Архитект Винарова е първата жена в историята на България, която печели обществена поръчка.

Годината е 1926 и конкурсът е за сграда на Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Младата жена го печели и през следващите шест години лично ръководи строежа. Същата година тя печели и конкурса за Дома на правниците, но инвеститорът решава, че тя е твърде млада, за да й бъде поверен надзорът на такъв голям строеж и го дава на други архитекти.

Виктория Василева Ангелова е родена през 1902 година във Велико Търново и е внучка на единствената дъщеря на Никола Златарски. Баща й Васил Ангелов е търговец, учил в Англия и кръщава дъщеря си на кралица Виктория. След завършване на средното си образование Виктория Ангелова заминава да учи най-напред във Виена, а след това във ВТУ Дрезден при проф. М.Дюлфер, където се дипломира през 1925 година.

Кариерата й на архитект е кратка и е свързана основно със строителство на обществени сгради, като за много от тях тя печели обществени конкурси. Първоначално след завръщането си в България работи в МОСПБ при Пенчо Койчев, където от 1936 до 1938 година ръководи проектантската секция, след това със съпруга си арх. Борис Винаров (брат на Бистра Винарова-Радева) основават свое бюро в София, което изгаря по време на бомбардировките. От 1944 година до ранната си смърт през 1946 година архитект Винарова отговаря за строителството на здравни сгради към Министерство на здравето.

Виктория Ангелова-Винарова не е първата, но е най-известната архитектка в България от периода между двете войни. За съжаление някои от създадените от нея сгради са разрушени по време на бомбардировките, най-известната сред тях е Държавната художествена галерия към ДХА, която се е намирала на мястото на днешния хотел „Радисън“.

Днес, за щастие, много от проектираните от Виктория Винарова сгради са все още в отлично състояние:

– преустройство и разширение на Националния природонаучен музей, бул. "Цар Освободител" 1, София;

–  Втора девическа гимназия (днес Софийска математическа гимназия "Отец Паисий"), ул. "Искър" 61, София  (реализиран след смъртта ѝ);

Инфекциозна болница в София;

– жилищна кооперация на ул. "Московска" 37, София;

– преустройство и разширение на Девическата гимназия, Велико Търново;

Окръжната палата в Кърджали – съвместно с арх. Чавдар Мутафов;

– санаториума за гръдоболни край с. Радунци, Казанлъшко (който е последният й проект).

Виктория Винарова не само имала мъжка професия, тя имала и необходимите качества да се справя с предизвикателствата на тази тежка работа.

Късо подстригана и с цигара в ръка, тя надзиравала лично строежа на своите сгради и се твърди, че строителите на Природонаучния музей разрушили една стена до основи, след като получили подобаващо рязък коментар.

През 2006 година Софийска градска художествена галерия организира изложба „Присъствия/Отсъствия. Художнички и архитектки в модерното изкуство на България.“ Оказва се, че не малко от знаковите сгради в София, а и в други градове, всъщност са създадени от жени или с участието на жени – Съдебната палата, Министерство на финансите и много други. Имената на тези жени са неизвестни, но сградите им са тук, спомени от камък.

*Част от информацията е от каталога на „Присъствия/Отсъствия. Художнички и архитектки в модерното изкуство на България.“с автор Любинка Стоилова

 

И България има своята Елинор Рузвелт – Екатерина Каравелова

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...