Проектът на Момичетата от града и Столична програма „Култура“ възражда спомена за 15 бележити българки, изиграли огромна роля за осъзнаването на българското общество между 1878 и 1944 г. Създавайки обща памет за тяхната роля в изграждането не само на тяхната епоха, но и на съвременното българско общество, ние събуждаме не само признание, но и подбуждаме към откровен диалог за мястото на жената в историята и съвремието.
...
Изложби в Мюнхен и Виена, възторжени отзиви от Никос Казандзакис и Райнер Мария Рилке… И първа самостоятелна изложба в България едва сега – в Националната художествена галерия, 36 години след смъртта й.
Алюзията в заглавието с книгата на съпруга й Симеон Радев не е случайна – Бистра Винарова – Радева определено е творец, чието име си заслужава да знаем и изчезването й от културния живот в България след 1944 година не е нито случайно, нито заслужено.
Бистра Винарова – Радева е родена на 6 ноември 1890 година в София, в семейството на генерал Върбан Винаров и Елисавета Вълкович, дъщеря на д-р Георги Вълкович. Първоначално тя учи живопис при Елисавета Консулова-Вазова, а по-късно в Дрезден, Мюнхен и Виена. В биографията й се срещат имената на почти всички именити творци на европейската художествена сцена по онова време, с които тя се е познавала или работила. Оскар Кокошка, Ото Дикс, Пабло Пикасо, Ернст Кирхнер, Емил Ньолде и много други. Казандзакис е възхитен от таланта й, а Райнер Мария Рилке пише стихове вдъхновени от нейните картини.
Всичко това и още много може да се прочете в подробната биография и родословието, които съпътстват изложбата на Бистра Винарова – Радева на първия етаж на реновираната Национална художествена галерия.
Фактите са любопитни, но картините - много по-интересни. За първи път Централният държавен архив предоставя пълна колекция от произведения на български художник за самостоятелна изложба. Това позволява да се проследи целия творчески път на Бистра Винарова – от първите й картини като студентка, до последните, рисувани за общите изложби на Съюза на художниците през 60-те години на миналия век.
Цялата й сложна съдба личи в картините – от зала в зала - и почти може да се отгатне кога и къде се е намирала авторката. Престоят и изложбите в Европа в ранните й години – разнообразни техники, смели цветове, страхотна фантазия, доста смела за жена от толкова малка и консервативна страна. След това периода, в който тя пътува като съпруга на мъжа си из дипломатическите мисии по света – главно скици, голи тела, красиви и често незавършени. И периода след 1944 година. Меланхолични портрети на съпруга й, винаги с книга в ръка, с домашни дрехи, тъжното й дете, портрети на близки хора. Натюрмортите, с които участва в изложбите на Съюза на художниците – в тъмни цветове, тъжни картини на една жена, която не е свободна и не е щастлива…
Изложбата на Бистра Винарова-Радева продължава до 30-ти септември.
С подкрепата на БХК.
АВТОРЪТ
Елица Павлович
Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...
;void(0);){kind=link}
