ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Бистра Винарова – Радева – забравената художничка на съвременна България

Бистра Винарова – Радева – забравената художничка на съвременна България
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ
Проектът на Момичетата от града и Столична програма „Култура“ възражда спомена за 15 бележити българки, изиграли огромна роля за осъзнаването на българското общество между 1878 и 1944 г. Създавайки обща памет за тяхната роля в изграждането не само на тяхната епоха, но и на съвременното българско общество, ние събуждаме не само признание, но и подбуждаме към откровен диалог за мястото на жената в историята и съвремието. 
...
 
Изложби в Мюнхен и Виена, възторжени отзиви от Никос Казандзакис и Райнер Мария Рилке… И първа самостоятелна изложба в България едва сега – в Националната художествена галерия, 36 години след смъртта й.
 
Алюзията в заглавието с книгата на съпруга й Симеон Радев не е случайна – Бистра Винарова – Радева определено е творец, чието име си заслужава да знаем и изчезването й от културния живот в България след 1944 година не е нито случайно, нито заслужено.
 
Бистра Винарова – Радева е родена на 6 ноември 1890 година в София, в семейството на генерал Върбан Винаров и Елисавета Вълкович, дъщеря на д-р Георги Вълкович. Първоначално тя учи живопис при Елисавета Консулова-Вазова, а по-късно в Дрезден, Мюнхен и Виена. В биографията й се срещат имената на почти всички именити творци на европейската художествена сцена по онова време, с които тя се е познавала или работила. Оскар Кокошка, Ото Дикс, Пабло Пикасо, Ернст Кирхнер, Емил Ньолде и много други. Казандзакис е възхитен от таланта й, а Райнер Мария Рилке пише стихове вдъхновени от  нейните картини.
 

Всичко това и още много може да се прочете в подробната биография и родословието, които съпътстват изложбата на Бистра Винарова – Радева на първия етаж на реновираната Национална художествена галерия.

Фактите са любопитни, но картините - много по-интересни. За първи път Централният държавен архив предоставя пълна колекция от произведения на български художник за самостоятелна изложба. Това позволява да се проследи целия творчески път на Бистра Винарова – от първите й картини като студентка, до последните, рисувани за общите изложби на Съюза на художниците през 60-те години на миналия век.

Цялата й сложна съдба личи в картините – от зала в зала - и почти може да се отгатне кога и къде се е намирала авторката. Престоят и изложбите в Европа в ранните й години – разнообразни техники, смели цветове, страхотна фантазия, доста смела за жена от толкова малка и консервативна страна. След това периода, в който тя пътува като съпруга на мъжа си из дипломатическите мисии по света – главно скици, голи тела, красиви и често незавършени. И периода след 1944 година. Меланхолични портрети на съпруга й, винаги с книга в ръка, с домашни дрехи, тъжното й дете, портрети на близки хора. Натюрмортите, с които участва в изложбите на Съюза на художниците – в тъмни цветове, тъжни картини на една жена, която не е свободна и не е щастлива…
 
Изложбата на Бистра Винарова-Радева продължава до 30-ти септември. 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...