Проектът на Момичетата от града и Столична програма „Култура“ възражда спомена за българките, изиграли огромна роля за осъзнаването на българското общество между 1878 и 1944 г. Създавайки обща памет за тяхната роля в изграждането не само на тяхната епоха, но и на съвременното българско общество, ние подбуждаме към откровен разговор за мястото на жената в историята и съвремието.
...
Шевици, пафти, колани, керамика. Престилки, наушници, гривни, пръстени и кутийки за емфие – дните и книгите на Евдокия Петева са пълни с красиви предмети от българския бит, на които тя е посветила творчеството и живота си. Поне до септември 1944 г., когато, като съпруга на проф. Богдан Филов, животът й се променя завинаги, а големият й научен принос не може да й помогне да запази дори част от нормалното си съществуване като човек и учен.
Евдокия Петева е родена през 1901 г. в семейството на полковник Васил Петев, началник на военното училище и наставник на царя, и Неда Папазова, потомка на рода Папазоглу – производители на розово масло от Казанлък с кантори във всички големи градове на Европа. Семейство Петеви живеят в центъра на София в къща, проектирана от Фридрих Грюнангер, и са част от елита на столицата.
Евдокия завършва с отличие Първа девическа гимназия в София, след което заминава да учи в Мюнхен. В Германия тя защитава докторат по История на изкуството и философия, след това специализира в Париж. Контактите в научните среди на Европа и отличното владеене на няколко езика безспорно са от значение за избора й на научна кариера. През 1925 г. Евдокия Петева става уредник в Народния етнографски музей. Там тя работи почти две десетилетия, през които приносът й за популяризиране на България по света е огромен. Освен научните трудове, повечето издадени в съавторство със Ст. Л. Костов (прочутият драматург посвещава на Етнографския музей 30 години от живота си), Евдокия Петева организира изложби в различни европейски столици, посещавани от тогавашната аристокрация, пише и публикува в страната и чужбина. Интересите й са много широки и обхващат всичко красиво в българския традиционен бит – предмети, носии и накити. Отделно от това Евдокия е първата изследователка на творчеството на Иван Милев и публикува книга за него. Приносът й към българската етнография е огромен и е в основата на изследвания в областта и до наши дни. Тази известна в цяла Европа жена днес е почти непозната извън тесните научни кръгове. И това не е случайно.
През 1931 г. Евдокия Петева се венчава в Боянската църква за проф. Богдан Филов. Непосредствено след 9 септември той е разстрелян от народната власт, а съпругата му е изселена, като цялото им имущество е конфискувано. Евдокия Петева-Филова живее в Дулово в къща с пръстен под и младите етнографи, които отиват да видят знаменитата си колежка, я заварват да вади вода от кладенеца боса. Лишена от право да работи и от всякакви средства за препитание, тя дава уроци по немски и френски, а веднъж озовала се в Самоков, изследва задълбочено творчеството на Никола Образописов и пише книга за него. По молба на нейни приятели, сред които Дечко Узунов и Васка Емануилова, в края на живота й е разрешено да се върне в София. Снимките оттогава я показват все така достолепна, жена с осанка и внимание към външния вид – това никой не може да й отнеме.
"Д-р Евдокия Петева-Филова – завръщане в Двореца" – под това красноречиво заглавие в Етнографския музей в София може да се види обширна изложба за живота и творчеството на тази забележителна жена. Днес знаем обидно малко за хората от елита, част от който е и Евдокия Петева, а това са и жени, с които можем да се гордеем и в които, надяваме се, да се припознаем като техни наследници.
С подкрепата на БХК.
Елица Павлович
Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...
;void(0);){kind=link}
