Будителките

#Будителките: Проф. Карамихайлова – помнете това име, докато гледате „Чернобил“!

Изходната ситуация е подобна – висококомпетентен учен се сблъсква с арогантността на официалната власт.

Проектът на Момичетата от града и Столична програма „Култура“ възражда спомена за българките, изиграли огромна роля за осъзнаването на българското общество между 1878 и 1944 г. Създавайки обща памет за тяхната роля в изграждането не само на тяхната епоха, но и на съвременното българско общество, ние подбуждаме към откровен разговор за мястото на жената в историята и съвремието. 

***

Първите лъчезащитни мероприятия в района на Бухово, където се е намирал заводът за преработка на уранова руда, са предложени от Елисавета Карамихайлова – първият български ядрен физик. Замърсяването от завода е обхващало селата Яна, Долни Богров и Горни Богров. А ако искате да разберете дали и доколко тогавашната власт се е вслушала в докладите на професор Карамихайлова – гледайте сериала „Чернобил“. Изходната ситуация е подобна – висококомпетентен учен се сблъсква с арогантността на официалната власт. Уранодобивът в социалистическа България е засекретена дейност и съответно тази индустрия не носи никаква отговорност за последствията върху мирното население.

Коя е тази жена, която успява да измери с абсолютно допотопни уреди замърсяването на почвата и водите и се явява пионер на радиоекологията у нас? Лично за мен тя е любимата преподавателка на баща ми, която му помага да замине като докторант по ядрена физика в Хале. За Софийския университет тя е първата жена, назначена като хабилитиран преподавател, а след това основава лабораторията по радиоактивност във Физическия институт на БАН.

Родена е през 1897 година във Виена. Баща й Иван Карамихайлов е хирург, а майка й е английската аристократка Мери Слейд, дипломирана пианистка, която се отказва от кариерата си, за да отгледа трите си деца. Със семейството живее и неомъжената сестра на Иван Карамихайлов – известната българска художничка Елена Карамихайлова, чието име днес носи художествената галерия в Шумен.

През 1917 г. Елисавета Карамихайлова завършва Първа софийска девическа гимназия, а през 1922 г. – физика и математика с докторска степен във Виенския университет. Още преди да се дипломира тя започва да работи върху радиолуминисценцията в Института за радиеви изследвания във Виена под ръководството на Карл Пшибрам. Между 1935 и 1939 година Елисавета Карамихайлова работи в Кавендишовата лаборатория в Кеймбридж, където участва в изследвания върху твърдите гама лъчи на актиниевата серия, йонизиращи процеси в газовете при високо налягане, физика на космическите лъчи и други. 

    И не е само това, има още...


По време на работата си в Кеймбридж Елисавета Карамихайлова два пъти кандидатства за щатен преподавател в Софийския университет и два пъти е отхвърлена. Най-после през 1939 година, при това с пълно единодушие, кандидатурата й е одобрена и тя е приета за щатен доцент във Физическия факултет. Елисавета Карамихайлова е първата – и до 1945 година единствената – хабилитирана преподавателка в университета. Тя въвежда нови, европейски стандарти в преподаването и работата със студентите, предоставя собственото си оборудване и по всякакъв начин подпомага студентите и сътрудниците си в научната им работа. Тя е основател и пръв ръководител на катедрата по Атомна физика.

След 1944 година Елисавета Карамихайлова е смятана за политически неблагонадеждна от комунистическия режим. Забранено й е да участва в международни научни конференции, срещи и др., а кореспонденцията ѝ със Западния свят е спряна. До края на живота си тя не напуска пределите на България. Един единствен път й е дадено разрешение да участва в международна конференция в Цюрих. Щастлива от тази възможност, тя подготвя доклад, шие си нови дрехи и в крайна сметка е върната от летището, докладът й е конфискуван и с него за Цюрих заминава друг човек, който да го представи.

В средата на 50-те години е отстранена от преподавателска работа и до края на живота си работи във Физическия институт на БАН. Там тя ръководи Лабораторията по радиоактивност и е първият професор по радиоактивност и ядрена спектроскопия, както и първата жена професор по физика в България.

Елисавета Карамихайлова умира от рак през 1968 година, като завещава цялото си имущество, включително бащиния си дом, на БАН. Нейните сътрудници и студенти я помнят с признателност и любов и след 1989 се провеждат възпоменателни чествания, издадени са книги в нейна памет и е кръстена улица в София.  

 Коя е Люба Кутинчева?