Проектът на Момичетата от града и Столична програма „Култура“ възражда спомена за 15 бележити българки, изиграли огромна роля за осъзнаването на българското общество между 1878 и 1944 г. Създавайки обща памет за тяхната роля в изграждането не само на тяхната епоха, но и на съвременното българско общество, ние събуждаме не само признание, но и подбуждаме към откровен диалог за мястото на жената в историята и съвремието.
...
И България има своята Елинор Рузвелт – в лицето на Екатерина Каравелова. Съпруга на Петко Каравелов, един от строителите на съвременна България, трикратен министър-председател и активен политик в най-бурните години – след Освобождението. Но Екатерина Каравелова не е просто жена на мъжа си, а нещо много повече от това. "Голямата фигура на Петко Каравелов не може да се отдели от неговата съпруга", пише в спомените си софийският митрополит Стефан. С подкрепата си спрямо неговата политическа дейност, но и със своята обществена ангажираност, най-вече в създаването на българското женско движение, Екатерина Каравелова оставя светла диря в историческата ни и културна памет.
Екатерина Каравелова е родена в Русе през 1860 г. Учи в Русия, където завършва IV Московска женска гимназия, след което се завръща в родния си град и започва да преподава на девическите класове в града. Двайсетгодишна се омъжва за Петко Каравелов, брат на Любен Каравелов и деятел на либералната партия. Скоро съпругът на Екатерина става министър-председател на България, а тя – негова лична секретарка и преводачка. През 1885 г. Петко Кравелов подпомага едно от най-важните исторически дела на своето време – Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Съединението заварва съпругата на министър-председателя в Русе, където нейните съграждани я поздравяват с овации. [[quote:0]] Животът обаче скоро я среща с обратната страна на политиката – по време на управлението на Стамболов Петко Каравелов е задържан за съучастие в убийството на Христо Белчев. Екатерина също попада под прицела на политическите врагове на съпруга си, но благодарение на застъпничеството на русенския митрополит Григорий и блестящата защита на Константин Стоилов е оправдана.
Активна е ролята й по време на Сръбско-българската война, когато, според свидетелствата на нейните съвременници, тя е от малкото обществени фигури, които запазват вяра в победата и дават надежда на българското общество в тези тежки времена. В кореспонденцията си за вестник "Кьолнише цайтунг" немският журналист фон Хун пише: "Княз Александър е напуснал българските позиции край Сливница. Столицата е в опасност. Обща паника сред населението. Навсякъде се виждат безутешни лица и крайно отчаяние. Само една млада, малка госпожа прави изключение – Катинка Каравелова – любезната съпруга на министър-председателя. Само тя остана непоколебима. Не вярваше на слуховете, които се пръскаха из града… Право се говореше сетне, че на 7 ноември 1885 г. г-жа Каравелова беше единственият мъж сред софийското население…". [[quote:1]] След смъртта на прочутия "безсребърник" Петко Каравелов Народното събрание гласува пенсия за съпругата му, но тя не може дълго да стои надалеч от обществения живот. Хвърля се в подкрепа на арестуваните по време на Илинденското въстание, по време на Балканската война работи доброволно в най-голямата софийска болница към Военното училище. След първата национална катастрофа Каравелова заминава за Москва лично да лобира за възстановяване на връзките с България, но тя никога не е била краен русофил: "Обичам русите, готова съм всичко да направя за тях, но не желая нито за миг да забравя, че съм българка, у дома си, където не обичам никой да тарашува и се разпорежда…".
Но това не е всичко. Екатерина Каравелова повече от 20 години е неизменен председател на най-старото софийско женско дружество – "Майка" и създаденото към него девическо професионално училище "Мария Луиза". Председателства първата конференция на жените, довела до създаването на Българския женски съюз. Дългогодишен председател е и на Съюза на българските писателки, създаден по нейна инициатива.
Представлява България на ІV конгрес на Международната женска лига за мир и свобода пpез 1924 г. във Вашингтон. След завръщането си пише: "Навред благосъстояние, богатство, разкош, удобства, доведени за жената до минимум труд и физическо напрежение… А умствено напрежение и тънък усет у американката рядко се среща… Българките не си знаят цената: колко труд и сили отнема нашето домакинство и пак жените ни имат желание и намират време за духовна култура…" [[more]] На преклонна възраст Екатерина Каравелова участва активно в Комитета за защита на евреите в Германия, както и в движението за защита на българските евреи. Накрая на петицията до царя Екатерина Каравелова добавя няколко реда на ръка от свое име: "Синко, и ти си баща, не прави никому зло…".
Още по-трогателна е съдбата на тази силна жена, когато става дума за нейното собствено семейство. Каравелови имат три дъщери, и трите – със злощастна съдба. Първата – Радка – умира ненавършила три години. Втората – Виола – умира, загубила разсъдък след изчезването на съпруга си Йосиф Хербст. Третата – Лора – загива от собствената си ръка, последвана скоро от своя съпруг – Пейо Яворов. И така, преживяла децата и съпруга си, Екатерина Каравелова отдава целия си живот на родината, свободата и правдата. За да остане завинаги в сърцата ни.
С подкрепата на БХК.
