ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Екатерина Каравелова, смелата

Екатерина Каравелова, смелата
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Проектът на Момичетата от града и Столична програма „Култура“ възражда спомена за 15 бележити българки, изиграли огромна роля за осъзнаването на българското общество между 1878 и 1944 г. Създавайки обща памет за тяхната роля в изграждането не само на тяхната епоха, но и на съвременното българско общество, ние събуждаме не само признание, но и подбуждаме към откровен диалог за мястото на жената в историята и съвремието. 

...

И България има своята Елинор Рузвелт – в лицето на Екатерина Каравелова. Съпруга на Петко Каравелов, един от строителите на съвременна България, трикратен министър-председател и активен политик в най-бурните години – след Освобождението. Но Екатерина  Каравелова не е просто жена на мъжа си, а нещо много повече от това. "Голямата фигура на Петко Каравелов не може да се отдели от неговата съпруга", пише в спомените си софийският митрополит Стефан. С подкрепата си спрямо неговата политическа дейност, но и със своята обществена ангажираност, най-вече в създаването на българското женско движение, Екатерина Каравелова оставя светла диря в историческата ни и културна памет.

Екатерина Каравелова е родена в Русе през 1860 г. Учи в Русия, където завършва IV Московска женска гимназия, след което се завръща в родния си град и започва да преподава на девическите класове в града. Двайсетгодишна се омъжва за Петко Каравелов, брат на Любен Каравелов и деятел на либералната партия. Скоро съпругът на Екатерина става министър-председател на България, а тя – негова лична секретарка и преводачка. През 1885 г. Петко Кравелов подпомага едно от най-важните исторически дела на своето време – Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Съединението заварва съпругата на министър-председателя в Русе, където нейните съграждани я поздравяват с овации.  Животът обаче скоро я среща с обратната страна на политиката – по време на управлението на Стамболов Петко Каравелов е задържан за съучастие в убийството на Христо Белчев. Екатерина също попада под прицела на политическите врагове на съпруга си, но благодарение на застъпничеството на русенския митрополит Григорий и блестящата защита на Константин Стоилов е оправдана.

Активна е ролята й по време на Сръбско-българската война, когато, според свидетелствата на нейните съвременници, тя е от малкото обществени фигури, които запазват вяра в победата и дават надежда на българското общество в тези тежки времена. В кореспонденцията си за вестник "Кьолнише цайтунг" немският журналист фон Хун пише: "Княз Александър е напуснал българските позиции край Сливница. Столицата е в опасност. Обща паника сред населението. Навсякъде се виждат безутешни лица и крайно отчаяние. Само една млада, малка госпожа прави изключение – Катинка Каравелова – любезната съпруга на министър-председателя. Само тя остана непоколебима. Не вярваше на слуховете, които се пръскаха из града… Право се говореше сетне, че на 7 ноември 1885 г. г-жа Каравелова беше единственият мъж сред софийското население…".  След смъртта на прочутия "безсребърник" Петко Каравелов Народното събрание гласува пенсия за съпругата му, но тя не може дълго да стои надалеч от обществения живот. Хвърля се в подкрепа на арестуваните по време на Илинденското въстание, по време на Балканската война работи доброволно в най-голямата софийска болница към Военното училище. След първата национална катастрофа Каравелова заминава за Москва лично да лобира за възстановяване на връзките с България, но тя никога не е била краен русофил: "Обичам русите, готова съм всичко да направя за тях, но не желая нито за миг да забравя, че съм българка, у дома си, където не обичам никой да тарашува и се разпорежда…".

Но това не е всичко. Екатерина Каравелова повече от 20 години е неизменен председател на най-старото софийско женско дружество – "Майка" и създаденото към него девическо професионално училище "Мария Луиза". Председателства първата конференция на жените, довела до създаването на Българския женски съюз. Дългогодишен председател е и на Съюза на българските писателки, създаден по нейна инициатива.

Представлява България на ІV конгрес на Международната женска лига за мир и свобода пpез 1924 г. във Вашингтон. След завръщането си пише: "Навред благосъстояние, богатство, разкош, удобства, доведени за жената до минимум труд и физическо напрежение… А умствено напрежение и тънък усет у американката рядко се среща… Българките не си знаят цената: колко труд и сили отнема нашето домакинство и пак жените ни имат желание и намират време за духовна култура…" На преклонна възраст Екатерина Каравелова участва активно в Комитета за защита на евреите в Германия, както и в движението за защита на българските евреи. Накрая на петицията до царя Екатерина Каравелова добавя няколко реда на ръка от свое име: "Синко, и ти си баща, не прави никому зло…".

Още по-трогателна е съдбата на тази силна жена, когато става дума за нейното собствено семейство. Каравелови имат три дъщери, и трите – със злощастна съдба. Първата – Радка – умира ненавършила три години. Втората – Виола – умира, загубила разсъдък след изчезването на съпруга си Йосиф Хербст. Третата – Лора – загива от собствената си ръка, последвана скоро от своя съпруг – Пейо Яворов. И така, преживяла децата и съпруга си, Екатерина Каравелова отдава целия си живот на родината, свободата и правдата. За да остане завинаги в сърцата ни.

С подкрепата на БХК.

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...