ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Евдокия Филова, несломимата

Евдокия Филова, несломимата
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Проектът на Момичетата от града и Столична програма „Култура“ възражда спомена за 15 бележити българки, изиграли огромна роля за осъзнаването на българското общество между 1878 и 1944 г. Създавайки обща памет за тяхната роля в изграждането не само на тяхната епоха, но и на съвременното българско общество, ние събуждаме не само признание, но и подбуждаме към откровен диалог за мястото на жената в историята и съвремието. 

...

Шевици, пафти, колани, керамика. Престилки, наушници, гривни, пръстени и кутийки за емфие – дните и книгите на Евдокия Петева са пълни с красиви предмети от българския бит, на които тя е посветила творчеството и живота си. Поне до септември 1944 г., когато, като съпруга на проф. Богдан Филов, животът й се променя завинаги, а големият й научен принос не може да й помогне да запази дори част от нормалното си съществуване като човек и учен.  Евдокия Петева е родена през 1901 г. в семейството на полковник Васил Петев, началник на военното училище и наставник на царя, и Неда Папазова, потомка на рода Папазоглу – производители на розово масло от Казанлък с кантори във всички големи градове на Европа. Семейство Петеви живеят в центъра на София в къща, проектирана от Фридрих Грюнангер, и са част от елита на столицата.

Евдокия завършва с отличие Първа девическа гимназия в София, след което заминава да учи в Мюнхен. В Германия тя защитава докторат по История на изкуството и философия, след това специализира в Париж. Контактите в научните среди на Европа и отличното владеене на няколко езика безспорно са от значение за избора й на научна кариера. През 1925 г. Евдокия Петева става уредник в Народния етнографски музей. Там тя работи почти две десетилетия, през които приносът й за популяризиране на България по света е огромен. Освен научните трудове, повечето издадени в съавторство със Ст. Л. Костов (прочутият драматург посвещава на Етнографския музей 30 години от живота си), Евдокия Петева организира изложби в различни европейски столици, посещавани от тогавашната аристокрация, пише и публикува в страната и чужбина. Интересите й са много широки и обхващат всичко красиво в българския традиционен бит – предмети, носии и накити. Отделно от това Евдокия е първата изследователка на творчеството на Иван Милев и публикува книга за него. Приносът й към българската етнография е огромен и е в основата на изследвания в областта и до наши дни. Тази известна в цяла Европа жена днес е почти непозната извън тесните научни кръгове. И това не е случайно.

През 1931 г. Евдокия Петева се венчава в Боянската църква за проф. Богдан Филов. Непосредствено след 9 септември той е разстрелян от народната власт, а съпругата му е изселена, като цялото им имущество е конфискувано. Евдокия Петева-Филова живее в Дулово в къща с пръстен под и младите етнографи, които отиват да видят знаменитата си колежка, я заварват да вади вода от кладенеца боса. Лишена от право да работи и от всякакви средства за препитание, тя дава уроци по немски и френски, а веднъж озовала се в Самоков, изследва задълбочено творчеството на Никола Образописов и пише книга за него. По молба на нейни приятели, сред които Дечко Узунов и Васка Емануилова, в края на живота й е разрешено да се върне в София. Снимките оттогава я показват все така достолепна, жена с осанка и внимание към външния вид – това никой не може да й отнеме.

"Д-р Евдокия Петева-Филова – завръщане в Двореца" – под това красноречиво заглавие в Етнографския музей в София може да се види обширна изложба за живота и творчеството на тази забележителна жена. Днес знаем обидно малко за хората от елита, част от който е и Евдокия Петева, а това са и жени, с които можем да се гордеем и в които, надяваме се, да се припознаем като техни наследници.

С подкрепата на БХК.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...