ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Когато баба ти е способна да промени света... Историята на д-р Сребра Родопска, на която дължим БЦЖ ваксината

Когато баба ти е способна да промени света... Историята на д-р Сребра Родопска, на която дължим БЦЖ ваксината

Д-р Сребра Родопска

Свойствата на разработения български субщам БЦЖ предизвикват жив интерес на Първата техническа конференция върху БЦЖ ваксината в Женева (1956) и на редица научни форуми у нас и в чужбина. От особено значение са оригиналните и прецизни изследвания, които д-р Родопска представя.

Опитът и огромните ѝ научни познания обогатяват различни производствени центрове (Москва, Виена, Прага, Будапеща, Белград, Букурещ, Токио) при усъвършенстване на методите им на производство и контрол. А обучаването на виетнамски специалист в българската лаборатория помага значително за развитието на производството на БЦЖ ваксината във Виетнам.

От 1991 г. българската производствена БЦЖ лаборатория е една от трите лаборатории, одобрени от СЗО за доставчик на UNICEF и PAHO.

Днес, българската ваксина БЦЖ се използва в повече от 180 страни в света.

Казват, че успешните хора имат много енергия и това определено важеше за баба ми. Тя беше изключително дейна, с високи организационни способности, неизчерпаема енергия и нестихващо любопитство към света. Четеше непрекъснато – от Радичков до Киркегор, през в. "Култура" и списание "Факел" – и винаги си водеше бележки.

Готвеше страхотно, сервираше елегантно и правеше най-вкусния френски десерт, снежни топки. 

Беше силен характер и вкъщи думата ѝ определено се чуваше. Дядо ми, проф. Ташо Ташев, известен лекар с безброй клинични и обществени ангажименти, я обожаваше. Спомням си, че като студентка бях с него в Париж и навсякъде, където ходихме, се сещаше в големи детайли как са прекарвали с нея по същите места. Тогава си мислех, че баба ми е голяма късметлийка - след толкова години заедно, много успешният ѝ съпруг говореше за нея с младежки пламък в очите.

И тъй като човек е събирателно от хората, които са го отгледали и тези, които е срещнал през живота си, се надявам да имам поне малко от нейния дух.

Живя до 93 години и до последния момент беше с книга в ръка. Бабинка, както я наричахме, беше един от най-ерудираните хора, които познавам.

Автор: Сребрина Бобева

 

А знаете ли коя е проф. Елисавета Карамихайлова?