Ретро

Коя е Рейнската Сибила?

Хилдегард от Бинген, ревностна католичка и твърде необичайна за времето си жена

Коя е Рейнската Сибила?

От смъртта на Хилдегард фон Бинген, наричана още рейнската Сибила, на 17 септември 1179 г. до канонизирането й от папа Бенедикт XVI през май 2012 г. минават близо 9 века.

Малко и несигурни са данните за началото на жизнения път на тази жена, независимо от честото споменаване на името й и житието, написано от двама монаси – Готфрид и Теодорих, собствените й книги и музикални творби. Предполага се, че е родена в Бермерсхайм фор де Хьое през 1098 година, десето дете в семейството на дребен благородник Хилдеберт фон Бермерсхайм и Мехтилда. Болнавото 8-годишно момиченце било поверено на Юта фон Спонхайм, известната по това време абатиса в бенедектинския манастир Дизибоденберг, която има много последователки.

За детството й в монашеската общност не се знае много. Знае се обаче, че още от малка Хилдегард имала видения. След смъртта на Юта фон Спонхайм през 1136 г. заема мястото й, а в крайна сметка става абатиса и на свой собствен манастир в Рупертсберг, Бининген на Рейн.

Пет години по-късно във видение Бог й нарежда: "Пиши, каквото виждаш!". В характерния за агиографията стил, средновековните й биографи пишат как тя, следвайки модела за скромност, се противи и се съмнява във виденията си и божия им произход, но в крайна сметка се оставя да бъде убедена и започва да твори.

     Има още...


XII в. е неспокоен, в църквата цари разкол, има нови доктрини, всяка от които събира многобройни последователи. Хилдегард е ревностна католичка, яростен противник на разкола и ересите, срещу които цял живот проповядва. Въпреки вярата, че получаваните от самата нея видения са й изпратени от Бог, тя споделя за тях единствено с Юта фон Спонхайм и монаха Волмар, който остава неин приятел до края на живота й.

Творческото си пробуждане светицата описва така: „И то дойде... когато бях на 42 години и седем месеца, Раят се отвори и ослепително ярката светлина ме заслепи и се вля в мозъка ми. Светлината запали сърцето и гърдите ми като огън, който не ме изгаря, но ми затопля... и внезапно аз разбрах тълкуванието на книгите“.

Въпреки изключителното преживяване, тя се колебае, не изпитва увереност и сила. Вероятно изпитва боязън от това как би била приета една твърде активна и творческа жена в един доминиран от мъжете свят. „Но въпреки че чух и видях тези неща, поради съмненията и недоверието от моя страна и поради многобройните разкази на други хора, дълго време отказвах да разказвам или да пиша за това не толкова заради упоритостта ми, колкото заради скромността ми, докато не бях бичувана от камшика на Господ и не се разболях.“

Хилдегард пише писма до свети Бернар от Клерво, молейки го за благословия. Чисто формалните отговори не я отказват и тя се обръща към папа Евгений III, който й забранява да пише. Създава и комисия, която да определи дали наистина виденията са от Бог (а не от Дявола) или са плод на душевно разтройство. Комисията обявява, че Хилдегард е истински мистик и не е душевно болна. Папата дава своето одобрение да се завърши Scivais ("Научи пътя на Господ"), спечелила популярност извън пределите на Свещената Римска империя. 

Виденията на монахинята и интерпретацията им, които не излизат от традициите на католицизма, са описани в три книги – Scivais , Liber vitae meritorum („Книга за заслугите на живота“) и  De operatione Dei („На Божиите действия“). Те са богато декорирани под нейно ръководство и илюстрирани от монаха Волмар. Прославени през Средновековието, те са отпечатани за първи път в Париж през 1513 г. Днес някои съвременни учени виждат типични за мигрената симптоми в описанията на физическите чувства, съпътстващи виденията на Хилдегард. Повечето обаче виждат отражението на една богата, впечатлителна и умна душа, постарала се да се вмести в рамките на официалната доктрина.

    И още...


Това, което отличава света Хилдегард от останалите, е нейната всестранна надареност и невероятните й постижения в областта на медицината и по-специално – женското здраве. 

Physica и Causae et Curae (1150 г.) дават основание да бъде наречена "първата екологична" лекарка в света – заради разбирането на връзката между медицината и околната среда. Вижда се, че има забележителни познания по анатомия, считани за забранени по това време. Лечението й има комплексен характер – тя не лекува само болестта или засегнатия орган, а прилага диетология, балнеология, литотерапия. Освен това се е интересувала от хармоничните отношения между жената и мъжа – уникално е нейното позитивно отношение към физическата любов и оргазма, описани от женска гледна точка. Тя е учила хората на здравословен начин на живот и позитивно светоусещане. Казвала е, че на първо място трябва да се лекува злобата, изяждаща човека, завистта, отвращението към живота и депресията.

Езиковите си интервенции, наричани от нея Lingua Ignota се смятат за първия изкуствено създаден език. Автор е на поезия и е композитор.

До нас са достигнали 18 композиции (повече, отколкото от друг средновековен музикант), които са били изпълнявани от монахините в манастира. Творбите са създадени за малък брои инструменти и сопранови вокали. Музиката е монофинична. Най-известната й творба е: Ordo Virtutum („Заповед на целомъдрието“), вид ранна оратория, за няколко женски гласа и един мъжки – този на Дявола. Текстовете са на модифициран латински, специално създаден, за да може думите да се изпълняват слято или съкратено. Повечето от музикални й творби са посветени на Дева Мария. Химните са в традициите на Грегорианското църковно пеене с единична вокална линия. Пише и антифонии. Групата Sequentia прави записи на всички музикални творби на монахинята. Те се изпълняват и от Ема Кръкби.

Учен, теолог, композитор, поет, лечител – света Хилдеград е една изпреварила времето си, всестранно развита и надарена личност, жена с безспорни качества, чакала векове да получи призната.

Чуйте нейната музика! 

 

Оправдава ли каузата всичко, което правиш?