ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Люба Кутинчева – първата европейка в земите на Исляма

Люба Кутинчева – първата европейка в земите на Исляма
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Проектът на Момичетата от града и Столична програма „Култура“ възражда спомена за 15 бележити българки, изиграли огромна роля за осъзнаването на българското общество между 1878 и 1944 г. Създавайки обща памет за тяхната роля в изграждането не само на тяхната епоха, но и на съвременното българско общество, ние събуждаме не само признание, но и подбуждаме към откровен диалог за мястото на жената в историята и съвремието. 

...

Япония, Барода, Бирма, Сиам, Индокитай, Борнео, Суматра, Цейлон, Формоза (Тайван), Южен Сахалин, Тунис, Триполи, Мадагаскар – това е само част от приказния маршрут на Люба Кутинчева, първата българка, която преди век достига до тези далечни земи. Нещо повече, тя е изобщо първата европейка, посетила земите на Исляма – Йемен, Оман, Маскат, където се среща с владетелите, надниква в тайнствения свят на харемите и разказва за далечната си родина. Тази смела и необикновена жена посвещава на Близкия и Далечния изток десет години от живота си. Коя е Люба Кутинчева? Родена е през 1910 г. във Велико Търново в семейство на интелектуалци. Майка й е племенница на легендарния капитан Райчо Николов. След 1913 г. семейството живее на румънска територия и Люба завършва френски колеж в Букурещ. Под влияние на баща си още в гимназията тя става член на организацията "Свободна Добруджа" и е принудена от властите да емигрира.

Отивайки в Турция при чичо си, Люба започва да изнася сказки за България, за родната литература, традиции и положението на Добруджа. Със събраните от лекциите пари, едва 19-годишна, Люба започва своето пътуване на изток. Събира пощенски картички и посвещения в дневника си, прави много снимки. В края на 60-те години Люба Кутинчева дарява архива си и днес в изложбената зала на Държавните архиви може да бъде видяна част от нейните документи. Изложбата се нарича "Мисия пътешественик – Люба Кутинчева" и разказва за почти невероятните пътувания на българката.

За съжаление, и до днес остава неясно как Люба е плащала за продължителните си престои в чужбина, макар че по нейни сведения понякога е изнасяла лекции или е работела на различни места. Също толкова неясно е каква е била целта на пътуванията, както и на бележките, които тя грижливо е събирала от властите във всеки посетен град. Една от най-любопитните хипотези е, че Люба е била шпионка, финансирана от Коминтерна. Никой изследовател не е проявил любопитство да говори с нея подробно, макар че Люба Кутинчева живее до дълбока старост и умира през 1998 г. Историята на Люба Кутинчева прилича на приказка. На снимките й се виждат екзотични места и хора, недокоснати от чуждо влияние. Дневникът й разказва за срещите й с краля на Ирак Файсал ибн Хусайн, султана на Маскат и Оман Теймур ибн Файсал ибн Турки, "бащата" на индийския народ Махатма Ганди, д-р Мухтар Ахмед Ансари, махараджата на Барода Саяджирао Гаеквад III и др. В много от посетените страни Люба се снима облечена в местните женски дрехи и след завръщането си в България пише статии за типичното женско облекло в различните страни по света.

Единствената книга на Люба Кутинчева е посветена на Япония и е издадена през далечната 1942 г. Всички останали нейни наблюдения и спомени изчезват в забрава. Остават обаче документите от пътешествията й, свидетелство за необикновения живот и кураж на една българка.

С подкрепата на БХК.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...