Проектът на Момичетата от града и Столична програма „Култура“ възражда спомена за 15 бележити българки, изиграли огромна роля за осъзнаването на българското общество между 1878 и 1944 г. Създавайки обща памет за тяхната роля в изграждането не само на тяхната епоха, но и на съвременното българско общество, ние събуждаме не само признание, но и подбуждаме към откровен диалог за мястото на жената в историята и съвремието. 

...

Япония, Барода, Бирма, Сиам, Индокитай, Борнео, Суматра, Цейлон, Формоза (Тайван), Южен Сахалин, Тунис, Триполи, Мадагаскар – това е само част от приказния маршрут на Люба Кутинчева, първата българка, която преди век достига до тези далечни земи. Нещо повече, тя е изобщо първата европейка, посетила земите на Исляма – Йемен, Оман, Маскат, където се среща с владетелите, надниква в тайнствения свят на харемите и разказва за далечната си родина. Тази смела и необикновена жена посвещава на Близкия и Далечния изток десет години от живота си. Коя е Люба Кутинчева? Родена е през 1910 г. във Велико Търново в семейство на интелектуалци. Майка й е племенница на легендарния капитан Райчо Николов. След 1913 г. семейството живее на румънска територия и Люба завършва френски колеж в Букурещ. Под влияние на баща си още в гимназията тя става член на организацията "Свободна Добруджа" и е принудена от властите да емигрира.

Отивайки в Турция при чичо си, Люба започва да изнася сказки за България, за родната литература, традиции и положението на Добруджа. Със събраните от лекциите пари, едва 19-годишна, Люба започва своето пътуване на изток. Събира пощенски картички и посвещения в дневника си, прави много снимки. В края на 60-те години Люба Кутинчева дарява архива си и днес в изложбената зала на Държавните архиви може да бъде видяна част от нейните документи. Изложбата се нарича "Мисия пътешественик – Люба Кутинчева" и разказва за почти невероятните пътувания на българката.

За съжаление, и до днес остава неясно как Люба е плащала за продължителните си престои в чужбина, макар че по нейни сведения понякога е изнасяла лекции или е работела на различни места. Също толкова неясно е каква е била целта на пътуванията, както и на бележките, които тя грижливо е събирала от властите във всеки посетен град. Една от най-любопитните хипотези е, че Люба е била шпионка, финансирана от Коминтерна. Никой изследовател не е проявил любопитство да говори с нея подробно, макар че Люба Кутинчева живее до дълбока старост и умира през 1998 г. Историята на Люба Кутинчева прилича на приказка. На снимките й се виждат екзотични места и хора, недокоснати от чуждо влияние. Дневникът й разказва за срещите й с краля на Ирак Файсал ибн Хусайн, султана на Маскат и Оман Теймур ибн Файсал ибн Турки, "бащата" на индийския народ Махатма Ганди, д-р Мухтар Ахмед Ансари, махараджата на Барода Саяджирао Гаеквад III и др. В много от посетените страни Люба се снима облечена в местните женски дрехи и след завръщането си в България пише статии за типичното женско облекло в различните страни по света.

Единствената книга на Люба Кутинчева е посветена на Япония и е издадена през далечната 1942 г. Всички останали нейни наблюдения и спомени изчезват в забрава. Остават обаче документите от пътешествията й, свидетелство за необикновения живот и кураж на една българка.

С подкрепата на БХК.