ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Украинската режисьорка Лариса Шепитко и наследството, което оставя

Украинската режисьорка Лариса Шепитко и наследството, което оставя

 архив/ Лариса Шепитко на снимачната площадка

Една украинска режисьорка, Лариса Шепитко, наскоро стана герой на разкази за смелост и достойнство, подтиквани от бушуващата война в нейната родина. Допълнителна драма добавят съмненията около нейната смърт, в която мнозина виждат дългата ръка на КГБ.

Лариса Шепитко се ражда на 6 януари, 1938 година в град Артьомовск, Украйна. През целия си живот Шепитко се бори срещу цензурата и се откроява като отявлен пацифист в съветското кино.


От днес падат маските в самолетите в Европа
ОТ ГРАДА
16 май 2022 | Общество

От днес падат маските в самолетите в Европа

Европа разхлабва мерките срещу коронавируса и във въздушния транспорт: от днес, 16 май, отпада носенето на медицински...

Тя завършва училище Лвов, а след това заминава за Москва да учи в режисьорския факултет в Института по кинематография. Шепитко вярва, че главната цел на един филм е да казва истината.

Ако веднъж се отклоните, никога няма да се върнете на пътя на истината. Ще забравите посоката си“ – казва тя.

Отказът на Шепитко да прави компромиси в творчеството си, довежда до цензура на редица нейни филми - нещо, за което има последствия, макар и дълго време след смъртта й. В крайна сметка, с шепа филми, всеки от които - стойностен - Шепитко остава една от най-завладяващите майстори на киното за своето време.

Шепитко е режисьорка, която се фокусира върху теми с политическа насоченост, но впечатлява с дълбоко вкоренен в хуманизма, а не в идеологията поглед. 

Нейните филми са известни със своята дълбочина и емоция. Тя е жена в една традиционно мъжка сфера, но не смята, че е в поставена в неравно положение. Всъщност, тя гледа на факта, че е жена като форма на превъзходство.

​​​​​​ „Давам ви дума, че няма кадър в мой филм, който да не е вдъхновен от това, че съм жена" - казва тя. 

Според нея една жена може да разкрие на света невероятни неща. Никой друг не е в състояние толкова интуитивно да различи някои явления в човешката психика.

Първата самостоятелна режисьорска работа на Шепитко е филмът "Зной" по повестта на Ч. Айтматов "Камилско око". Тя снима филма в степите на Киргизстан през пролетта на 1962г. Филмът "Зной" е приет радушно като дебют на младата режисьорка и през 1964 година получава награди на Всесъюзния кинофестивал в Ленинград и в Карлови Вари. Оттогава дори започват да я наричат "майката на киргизкото кино".

 

Следващата лента на Шепитко е "Криле".  Премиерата му се състои в Москва на 6 ноември, 1966 г. По това време Шепитко снима в Калмикия "Родината на електричеството" по Андрей Платонов. Този филм трябвало да влезе в киноалманаха "Начало неведомого века", предвиден за 50-тата годишнина на Октомврийската революция. Това обаче така и не става реалност, защото подозрителното око на цензурата вижда в него нещо, което не му харесва. 

В резултат лентата така и не видяла бял свят, защото била унищожена. Шансът все пак  се усмихнал на младата  режисьорка и останало едно скрито и непокътнато копие на филма.

Има още... 

Обичам устойчивото във всичко – в начина на живота, в разумното хранене, както и във взаимоотношенията с хората. Харесва ми да чета, но не за да избягам от реалността, а за да намеря начини да я направя по-хубава. Опитвам се да гледам от слънчевата страна на живота с щипка самоирония, усмивка и развълнувани очи.