Една украинска режисьорка, Лариса Шепитко, наскоро стана герой на разкази за смелост и достойнство, подтиквани от бушуващата война в нейната родина. Допълнителна драма добавят съмненията около нейната смърт, в която мнозина виждат дългата ръка на КГБ.

Лариса Шепитко се ражда на 6 януари, 1938 година в град Артьомовск, Украйна. През целия си живот Шепитко се бори срещу цензурата и се откроява като отявлен пацифист в съветското кино.

Тя завършва училище Лвов, а след това заминава за Москва да учи в режисьорския факултет в Института по кинематография. Шепитко вярва, че главната цел на един филм е да казва истината.

„Ако веднъж се отклоните, никога няма да се върнете на пътя на истината. Ще забравите посоката си“ – казва тя.

Отказът на Шепитко да прави компромиси в творчеството си, довежда до цензура на редица нейни филми - нещо, за което има последствия, макар и дълго време след смъртта й. В крайна сметка, с шепа филми, всеки от които - стойностен - Шепитко остава една от най-завладяващите майстори на киното за своето време.

Шепитко е режисьорка, която се фокусира върху теми с политическа насоченост, но впечатлява с дълбоко вкоренен в хуманизма, а не в идеологията поглед. 

Нейните филми са известни със своята дълбочина и емоция. Тя е жена в една традиционно мъжка сфера, но не смята, че е в поставена в неравно положение. Всъщност, тя гледа на факта, че е жена като форма на превъзходство.

​​​​​​ „Давам ви дума, че няма кадър в мой филм, който да не е вдъхновен от това, че съм жена" - казва тя. 

Според нея една жена може да разкрие на света невероятни неща. Никой друг не е в състояние толкова интуитивно да различи някои явления в човешката психика.

Първата самостоятелна режисьорска работа на Шепитко е филмът "Зной" по повестта на Ч. Айтматов "Камилско око". Тя снима филма в степите на Киргизстан през пролетта на 1962г. Филмът "Зной" е приет радушно като дебют на младата режисьорка и през 1964 година получава награди на Всесъюзния кинофестивал в Ленинград и в Карлови Вари. Оттогава дори започват да я наричат "майката на киргизкото кино".

 

 

 

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Публикация, споделена от Narek Hovsepyan (@narekovsepyan)

Следващата лента на Шепитко е "Криле".  Премиерата му се състои в Москва на 6 ноември, 1966 г. По това време Шепитко снима в Калмикия "Родината на електричеството" по Андрей Платонов. Този филм трябвало да влезе в киноалманаха "Начало неведомого века", предвиден за 50-тата годишнина на Октомврийската революция. Това обаче така и не става реалност, защото подозрителното око на цензурата вижда в него нещо, което не му харесва. 

В резултат лентата така и не видяла бял свят, защото била унищожена. Шансът все пак  се усмихнал на младата  режисьорка и останало едно скрито и непокътнато копие на филма.

Има още...