Здравейте, приятели! Печелившите участнички, които ще получи като подарък „Бебе Made in France” на Памела Дракърман са:
1. Виолета Каменова
2. Снежана Стоянова
3. Ася Горанова
.......................................................................................................................................................................
Какво правят французите, че бебетата им да спят непробудно по цяла нощ още от третия месец; да се хранят, без да капризничат; да бъдат самостоятелни от съвсем малки? Защо френските тийнейджъри по-лесно приемат, че мама и татко също имат личен живот? [[more]] Отговорите на тези, а и на още въпроси ще откриете в книгата, която ще подарим на три от вас. Не пропускайте да се регистрирате за участие в нашия Клуб на момичетата, защото „Бебе Made in France” на Памела Дракърман е наистина хитово заглавие в световен мащаб.
Американската журналистка и писателка Памела Дракърман е завършила философия и международни отношения, омъжена е за британец, майка е на три деца и живее в Париж. Сътрудник е на „Интернeшънъл Ню Йорк Таймс”. Била е част от екипа на „Уол Стрийт Джърнал”, където е работила в международния отдел. Писала е за „Уошингтън Поуст” и за „Мари Клер”. Номинирана е от списание „Тайм” за една от стоте най-влиятелни фигури за 2012 г.
В тази автобиографична книга, написана с хумор и самоирония, Памела Дракърман споделя личните си впечатления от моделите на поведение на френските родители. Сред страниците й откриваме безброй полезни препоръки.
„Онова, което истински ме привърза към Франция, беше мъдростта на френския начин за отглеждане на деца. Тук научих, че децата са способни на чудеса от съзнателно поведение и самостоятелност, каквито като американски родител не подозирах, че изобщо са възможни.”, признава авторката. Много по-лесно е да накараш децата си да не прекрачват очертаните от теб граници, когато всички наоколо се придържат към същите граници.
„Бебе Made in France” (2012) има огромен успех в Съединените щати и се превръща в настолна книга на американските родители. Издадена е на 27 езика.
Ето и един кратък откъс от книгата:
„Въпреки че живеехме във Франция от няколко години, не знаех как да си обясня това. В Париж по ресторантите няма много деца. Или поне аз не ги бях забелязвала. Преди аз самата да имам деца, не обръщах особено внимание на чуждите. А и сега гледах предимно своето. При цялата си несрета обаче успявах да забележа, че като че ли съществува и друг начин. Но какъв точно? Да не би френските деца да бяха генетично по-кротки от нашите? Дали ги подкупваха (или заплашваха), че кротуваха така? Да не би да бяха продукт на старата философия, че детето трябва да се вижда, но не и да се чува?
Нищо такова. Френските деца край нас нямаха вид на наплашени. Бяха весели, бъбриви и любопитни. Родителите им бяха нежни и търпеливи. Но като че ли на масата им, а вероятно и в живота им, царуваха невидими цивилизоващи сили, липсващи в нашия.
Щом започнах да мисля за френския начин за отглеждане на деца, установих, че той е различен не само на масата. И внезапно взех да си задавам купища въпроси. Защо например през стотиците часове, които прекарах по френските детски площадки, никога не видях дете (с изключение на моето собствено) да се тръшка и да изпада в истерия? Защо на моите приятели французи не им се налагаше спешно да си прекъсват разговора по телефона, понеже детето им иска нещо? Защо всекидневните им не бяха превзети от индиански палатки и кукленски кухнички, както беше нашата?”
