Определено един от най-добрите филми на миналата година, носител на всички възможни награди досега, включително „Златен глобус“, и с най-големи шансове за Оскар за филм в неделя.
„12 години в робство“ е филм, който режисьорът Стив Макуин прави по истинската история на продадения в робство свободен мъж Соломон Нортъп, но за разлика от създателите на „Иконом на седем президента“ не си позволява да украсява историята с поуки и съвпадения до степен на недостоверност, а я запазва лична, сантиментална и убедителна.
Соломон Нортъп е чернокож музикант, който печели прилично и живее охолно с жена си и двете си деца. Подмамен от двама непознати с оферта за работа и упоен същата вечер, той се събужда в окови и скоро е отведен на другия край на страната, където е продаден в робство под името Плат. Чиуетел Еджиофор е забележителен в ролята на Соломон/Плат, принуден да живее в напълно нечовешки условия, сред себеподобни, които не познават друго освен робството и опитващ се да не загуби своето чувство за човечност и лично достойнство. Доста често – непоносимо тежка задача.[[more]]От другата страна са белите господари, у които властта провокира най-лошото – жестокост, страх, алчност, глупост. Пол Джиамати, Пол Дано, Бенджамин Къмбърбач са превъзходни в ролите на хора, които напълно са загубили мярката си за човечност. А Майкъл Фасбиндер е самият сатана! Макар че няма нужда да надничаме в 19-ти век, за да видим, че властта е злокобна – това никак не се е променило в наши дни. Страшното е в това как ситуацията се приема за нормална, как и най-ужасната и безмилостна сцена става част от пейзажа за онези, за които злото е единствената реалност, която познават.
Брад Пит – продуцент на филма – е запазил за себе си ролята на добрия ангел. И макар че и в живота ангели се срещат, това не успява да промени общия тон на филма, който си остава мрачен и разтърсващ. Тъжна и смислена история, добре снимана и запомняща се – тези филми са рядкост.
