Забелязали ли сте, че има един контингент от филми, които се от години се въртят по кината? Под кина имам предвид разбира се не салоните в моловете, а Дом на киното, Одеон, Евро Синема, Влайкова... Филмите са предимно европейски, с голям акцент върху испанското кино от и след Алмодовар. Голяма част от тях не съм гледала, а май и никога няма да го направя, просто си знам, че като мине моментът, вече няма смисъл.
В този дух не мога да си обясня как така реших да гледам „Лято или 27..” точно 11 години след неговото създаване и съответно – въртенето му по кината. Действието се развива в Грузия и за мен тази екзотика беше най-ценното в този иначе лек и наивистичен филм, в който става дума за израстването на една девойка в жена и прочие такива вълнения. Действието се развива в едно малко грузинско градче, населено с всякакви чудаци и техните забавни образи през цялото време ми напомняха филмите на Костурица. Градчето от своя страна беше толкова живописно, че щеше да е грехота, ако филмът не беше пресъздал атмосферата му толкова впечатляващо. Дразнеше донякъде единствено изобилието от езици, на които се говореше – грузински, руски, английски, френски.
Но като цяло – визуално въздействащ и емоционално интригуващ летен филм, който може и да пропуснете, но може и да гледате, без да съжалявате.
