Предизвикателствата пред продължението на култовия „300“ са били две: да бъде верен на предшественика си, но и да добави нещо ново. С мрачната си монументалност и немалка доза митичност „300: Възходът на една империя“ не отстъпва на епоса от 2007 г. На мен обаче ми липсваше развитие - нещо ново, което да сграбчи въображението ми. Като верен фен на мрачните творби на Франк Милър, може би не трябва да се оплаквам – в този филм има всичко, което обичаме в тях – мрак, кръв, героизъм, силни образи. Просто няма нищо ново.
Далеч от всякакъв опит да търся историческа правдоподобност в този жанр, съм длъжна да кажа, че както „300“, така и продължението му се опират на действителни исторически събития от времето на Гръко-персийските войни и това лично за мен е истински плюс. В случая действието се развива успоредно на това в първата част, когато шепа спартанци, предвождани от Леонид се опитват да спрат могъщата персийска армия в прохода Термопили, и разказва за нападението на персийския флот над гръцките кораби, водени от атинския пълководец Темистокъл. С хитрост той успява да устои на мощните персийски нападения и обръща хода на войната при Саламин.
[[more]]Във филма персийският флот се оглавява от търсещата мъст демонична красавица Артемизия /Ева Грийн/, чийто образ доминира през цялото време и прави интересен сблъсъка с Темистокъл /Съливан Стейпълтън/. Той от своя страна губи не само сравнението с женския образ, но и неминуемата съпоставка с иконичния образ на Леонид от „300“ /Последната готина роля на Джаред Бътлър, за която мога да се сетя/. В крайна сметка, ако филмът на Зак Снайдър ви е омръзнал, продължението на режисьора Ноам Муро е вариант, в който разнообразието идва от две неща – Ева Грийн и синия плащ на атиняните.
