„47 ронини“ е от филмите, чиито трейлъри са по-добри от самите тях. Очаквахме магическа и вълнуваща японска историческа сага с Кеану Рийвс и получихме всичко това, но без магическа и вълнуваща. „47 ронини“ разказва истинската история на група самураи, които след несправедливото осъждане на господаря им и превземането на провинцията му от съперника Кира, се опитват да възстановят равновесието като отмъстят за честта на своя повелител и спасят отвлечената му дъщеря. Кеану Рийвс играе ролята на низвергнат чужденец с невероятни бойни умения, от когото до голяма степен зависи успеха на мисията. След редица произшествия, ронините успяват да се изправят срещу злия господар, подкрепян от вещица, която в интерес на истината концентрираше в себе си цялата интрига на филма.
Свикнали сме да гледаме Кеану Рийвс в героични роли, но с далеч повече сложност на образа. Свикнали сме да гледаме и вдъхновени от японската бойна традиция филми, но с далеч повече драматизъм. Това, което „47 ронини“ ни предлага, е механична смес от необходимите съставки, но без така необходимия за истинско летене вълшебен прашец.
И накрая, не мога да не споделя твърдото си решение никога повече да не ходя на кино в първата седмица след излизането на някой филм на екран. Само по себе си ходенето на кино в мола е ужасяващо, но като се прибави и салон, пълен с хрупащи пуканки хора, преживянето е непоносимо. Най-тежки са първите 20-30 минути, когато кашоните с пуканки са още пълни, а главите на зрителите още не могат да превключат на режим съсредоточаване и следене на сюжета. Накрая все пак всички разбират, че там на екрана тече нещо, пък било то и „47 ронини“ и започват да гледат. Беше обаче твърде късно за мен. Жалко, че си причиних това точно за този филм…
