Изкуство

7 брилятни жени режисьори, които нямат шанс за Оскар

Поне една от тях трябваше да е номинирана за най-добър режисьор

Един от най-запомнящите се моменти при обявяването на номинациите за "Оскар" са думите на Иса Рей: "Поздравления за тези мъже!", когато представя списъка с номинациите за най-добър режисьор. Да, така е. За 87-и път в 92-годишната история на Оскарите в тази най-престижна категория не може да се намери място поне за една жена – факт, който е още по-възмутителен, когато вземем предвид невероятните ленти, режисирани от жени през изминалата година.

Грета Гъруиг – "Малки жени"

Пренебрегването на режисьорската работа на Грета Гъруиг при зашеметяващата нова версия на "Малки жени" определено е най-поразителният пропуск тази година. Смелият "прочит" на Гъруиг на този класически роман е наистина в повече феминистки, но определено емоционален и красиво изигран (поне Сърша Ронан и Флорънс Пу са сред номинираните). Лентата дори се превръща в невероятно печеливш проект с над 100 милиона долара боксофис в световен мащаб. Филмът все пак е номиниран за най-добър филм, както и за адаптиран сценарий (често като утешителна награда). 

Мариел Хелър – "Един прекрасен ден в съседство"

Въпреки че Хелър е позната до момента с работата си само по два филма – "Дневникът на една тинейджърка" и "Можеш ли да ми простиш?", тя е ненадмината в лентата "Един прекрасен ден в съседство" с невероятния Том Ханкс (номиниран в категорията "Най-добър актьор в поддържаща роля"). Ханкс е в ролята на г-н Роджърс, който забавлява деца срещу заплащане. Характерът му е с сложен и многопластов, не защото крие страшни тайни, а защото наистина вярва в добрината на човешкия род. Хелър доказва, че умее да прави интелигентни филми, без те да са прекалено претенциозни. Защо ли Академията не я оцени? Може би защото работата й по "Един прекрасен ден в съседство" наистина ѝ спори и отстрани изглежда, че не е направила свръхусилие за това. 

Лорийн Скафария – "Измамнички"

Съвсем оправдано е раздразнението на феновете, че Дженифър Лопес бе жестоко пренебрегната в категорията за най-добра актриса в поддържаща роля в "Измамнички", но честно казано – фактът, че целият филм бе игнориран от Академията, е още по-тревожен. Не само защото историята на бандата стриптизьорки в Ню Йорк, които дрогират клиентите си от Уолстрийт, за да ги обират, е наистина интересна, а и защото за първи път някой в Холивуд коментира стриптийз пространството през женския поглед. "Ирландецът" например е направо изтъркан като сюжет в сравнение с филма на Скафария. Даже не искам да споменавам играта на Констанс У и уменията на Лопес на пилон. 

Лулу Уанг Сбогуването

Актрисата и рапърка Аукуафина получи "Златен глобус" за най-добра роля в комедия за персонажа на Били Ван във филма на Лулу Уанг "Сбогуването", но отпадна при номинациите за "Оскар". Това наистина е пропуск на Академията, но още по-лошо е, че критиците не видяха в "Сбогуването" един наистина много забавен и емоционален филм, с който тя прави заявка за голямото кино. Историята е базиран на семейните преживявания на режисьорката, разказана е толкова лично и нежно, че дълго след това си я спомняме, особено ако сме скътали в сърцата си огромна любов към баба. Уанг успява по неповторим начин да пресъздаде Ню Йорк и Китай, заедно с техните широки културни различия. 

И още ... 


Мелина Мацукас – Queen & Slim

Queen & Slim е първият пълнометражен филм на Мацукас, но опитът ѝ на режисьор на зашеметяващи видеоклипове (включително Formation на Бионсе) е безспорен. Този смел филм е комбинация от криминална история, романтика и road movie, като в него се крие една много по-дълбока тема за социална несправедливост. Докато Даниел Калуя и Джоди Търнър-Смит ни ангажират със своите герои, които, освен че не си подхождат, са обречени да бягат заедно, след като случайно убиват бял полицай. Със зашеметяващи изображения, ярки цветове и нечовешка камера, драмата на Мацукас показва визия, която е безкомпромисна в комбинацията си от изкуство и социална осъзнатост. 

Мати Диоп – "Атлантик"

Kогато дебютира в Кан миналата година, Диоп става първата в историята чернокожа жена режисьор, която има филм в конкурс на фестивала. "Атлантик" започва като гневна социално-реалистична хроника на богатите, които експлоатират бедните в Дакар (Сенегал), като филмът се трансформира по магически начин във въздействаща свръхестествена притча, без да жертва нито едно от своите убеждения.

Джоана Хог – "Сувенирът"

Никой друг не изследва привилегированата, но разгневена английска средна класа, без да му мигне окото. Освен Хог. Нейният най-неудобно честен филм досега е "Сувенирът", автобиографична драма за една студентка по изкуствата (Чест Суинтън Бърн, дъщеря на Тилда Суинтън) и нейното респектиращо на пръв поглед, но пристрастено към хероина гадже Антъни (Том Бърк). Въпреки че героите на "Сувенирът" живеят през 80-те години, бодрата снизходителност на Антъни, пиянското му чувство за справедливост и дистанцираният му ироничен хумор могат да ви научат много за морала на днешните британски политици.

 

"Оскар" 2020: кои са разочаровани от номинациите?