Често актьорите се налага да преминат през големи визуални трансформации в името на дадена роля. Вероятно се сещате поне за няколко такива случаи, в които те е трябвало да отслабват или качват килограми, да изучават в детайли образите си, да се подлагат на дълги часове грим, за да ни оставят шокирани. И не само с външността, но и с актьорската си игра. Неслучайно голяма част от техните усилия са увенчани и с най-желаните награди. Един от най-пресните примери за мен е превъплъщението на Рене Зелуегър в легендарната Джуди Гарланд, където тя не само е неузнаваема, но и със сигурност заслужава поне няколко статуетки за играта си. Кои други също са претърпели някои от най-големите трансформации в киното?
Чарлийз Терон в „Чудовището“, 2003
Изумителна е тази жена, изумителна е лекотата, с която влиза в роли и успява да скрие красотата и сексапила си, буквално. С нетърпение очакваме да я гледаме в Bombshell, където отново е неузнаваема, а миналата година я гледахме в „Тъли“ – роля, за която се налага да качи доста килограми. Нещо, което прави и за тази в „Чудовище“, когато за първи път изненадва всички с невероятната си трансформация. Разбира се, тя й носи „Оскар“ за най-добра актриса през 2004 г.. За да се превъплъти в образа на серийната убийца Айлийн, актрисата не само качва 14 килограма, но обръсва веждите си и си слага изкуствена челюст, която да държи устата й полуотворена. Освен това се налага да прекарва по няколко часа в гримьорната, преди да пристъпи на снимачната площадка.
Хавиер Бардем в „Морето в мен, 2004
За да се превъплъти в ролята на Рамон Сампедро (филмът е по истинска история), който остава на легло едва на 27 години след инцидент при гмуркане, актьорът прекарва обездвижен три месеца, което му помага да влезе напълно в образа. Освен това се фокусира върху говора и израженията на лицето, които реално се превръщат в основните му инструменти за актьорска игра. В комбинация и с петте часа грим на ден – Хавиер Бардем е почти неразпознаваем в този филм, който му носи наградата „Гоя“ за най-добър актьор.
Има още...
Димитрина Иванова
Ако бях филм, щях да бъда "Полунощ в Париж". Ако бях книга, щях да бъда "Романът на Зелда Фицджералд". Ако бях песен, щях да бъда A little party never killed nobody. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така утолявам и жаждата с...