Изкуство

7 причини да гледаме „Алиенистът“

Новият минисериал по TNT, който ни очарова

7 причини да гледаме „Алиенистът“

Ако сте между два сериала, но не знаете кой да е следващият, спрете се тук. Чудесна изненада ни поднася новият минисериал „Алиенистът“. Харесваме, когато нещата не са еднопланови и има повече от една причина да се влюбиш в някого или в нещо. Ето няколко сериозни довода защо сме напълно очаровани от новата продукция на филмовия канал TNT.

Защото сме пристрастени към скандинавския ноар

Не, филмът не е скандинавски. Но за пристрастените към криминалния съспенс като жанр, се знае, че открият ли веднъж скандинавския трилър, връщането назад е трудно – всичко останало изглежда недодялано, съшито и предвидимо. С една дума – скука. Явно продуцентите това също го разбират и може би неслучайно напоследък гледаме все повече и повече поредици от цял свят, построени на принципа на скандинавския ноар. В тази американска продукция са налице всички ключови елементи: разследване на серийни убийства, извършвани по-особено жесток начин (да, да, с разчленяване и изкормване), състезание с убиеца в реално време (те знаят, че той знае, че те знаят, и се надбягват с него, преди да падне следващата жертва) и разбира се, тежкото и забулено в тайна минало на разследващите герои.

Защото ще видим порасналата Дакота Фанинг

Тъкмо се чудехме какво стана с нея... Макар погледът й вече да не е така магнетичен, ролята й ни изглежда много важна – тук тя играе Сара Хоард, първата жена, назначена на работа в т.нар. NYPD – главното полицейско управление на Ню Йорк. И не от кого да е, а от бъдещия президент на Америка, Теодор Рузвелт, който през 1896 г. е току-що навършил 38 години и е назначен за главен комисар на полицията.

Тази история е напълно истинска. Още по време на първата си седмица в полицията Рузвелт наема Мини Гертруд Кели (най-добрата машинописка, която познавал) за своя лична секретарка с цел намаляване на разходите. Но не, не е това, което си мислите. Рузвелт не й плаща по-малко, защото е жена. Той й плаща повече (1700 долара годишно), отколкото поотделно са взимали двамата души, делили поста преди нея – един секретар и един стенограф с общи доходи от 2900 долара. Коментарът на Рузвелт по случая е, че „една жена, ако върши работата на един мъж, следва да взима колкото него.“ Това е през 1896 г. 

Защото Люк Еванс изглежда ужасно добре

Макар от 2010 г. насам Еванс да е изиграл цял пантеон от роли в блокбастъри („Сблъсъкът на титаните“, „Бързи и яростни“, два от „Хобит"-ите, „Небостъргачът“, „Момичето от влака“ и „Красавицата и Звяра“, ние не му бяхме обърнали подобаващо внимание. Освен на безспорната му красота нонстоп сме подложени на очарователното му самоиронично и тънко чувство за хумор – такова, на каквото е способен само човек, роден на Острова. Нищо, че ролята му е да играе „повърхностния“ и всички да се отнасят към него с насмешка. Ние пък виждаме, че освен всичко друго има и добро сърце. Как да не го харесваме!

Защото обичаме, когато нещата са психологически обосновани

Остана само един герой, за когото още не е станало дума, и това е главният протагонист Лазло Крайцлер, въпросният aлиенист (Даниел Брюл – ако ви се струва познат отнякъде, това е момчето от „Сбогом, Ленин“). А сега ще попитате и какво е алиенист. Всяка серия започва с титрите: „През XIX век се е смятало, че хора, страдащи от умствени заболявания, са били алиенирани от същинската си природа. Експертите, които са ги изучавали, са били известни като алиенисти.“

Ясно е, разбира се, Лазло е умното момче в групата, гениален до степен на непоносимост и естествено понякога очаквано арогантен. Той е мозъкът на операцията и през всичките 10 епизода не спира да си задава въпроса какво се е случило на убиеца в детството му, което го е докарало до тази непоносима жестокост. Т.е. неговият подход е да проникне в криминалния ум, а това към 1896 г. е нечувана и напълно радикална практика, будеща едновременно недоверие, насмешка и гняв.


Защото трима са новото двама

Все повече трилър поредици чупят схемата „двама разследващи“ и вкарват един в повече, така че винаги да има някакъв триъгълник, не непременно любовен. Тази схема я срещаме в поредицата „Худини и Дойл“, където също така разследването е поверено на двама души, които не работят официално като детективи, но пък техният безспорен талант ги прави най-подходящи за случаите. В „Худини и Дойл“ трети персонаж е също първата жена, наета от полицията, в техния случай от Скотланд Ярд. Друго много симпатично разследващо трио срещаме в исландския сериал „В капан“, където всеки отново допринася с уникалните си умения, воля и поглед към света.

Защото прави прецизна възстановка на епохата

Това не е първата от любимите ни телевизионни поредици, които се случват в приблизително тази епоха (тук са и „Peaky Blinders“„The Knick“„Табу“), но вероятно е най-педантично пресъздадената. Когато авторът на едноименния роман, Кейлъб Карр, е пристрастен военен историк, продукцията не може да си позволи нищо по-малко от перфекционизъм.

След като Мара ЛеПер-Шлуп („Джанго без окови“) и екипът й прекарват месеци в търсене на запазени автентични сгради от края на XIX век в Ню Йорк, но и в други градове като Монреал, в крайна сметка правят пълна възстановка на декора в студията в Будапеща. Това позволява на ЛеПер-Шлуп с еднаква прецизност да пресъздаде два паралелни свята – този на абсолютния разкош и блясък и този на тоталната мизерия и нищета, които си съжителстват напълно независимо един от друг в съществуващия ред. Този ред е в угода на богатия бял мъж и все още не е разклатен от нищо – нито от феминисткото движение, нито от комунистическите идеи, нито от необходимостта от истинско расово и етническо равноправие.

Защото има позиция и е критичен към нередното

Сериалът има позиция по редица важни въпроси и не пести сюжетни и изразни средства да ги изкаже, при това формулирани на много съвременен език. От предразсъдъците спрямо жените, през попечителското отношение към бедните, чувството за привилегированост и безнаказаност на богатите и срастването на легалния и полулегалния бизнес с държавната власт, всемогъществото на зараждащата се олигархия, неразбирането на потенциала на техническия прогрес, расовите и етническите стереотипи до това как никой не е безгрешен. Хората не се раждат злодеи, а безпощадните обстоятелства ги превръщат в такива. Последното е може би главната идея на трилъра.