ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

'71 (2014)

'71 (2014)

След "Pride" (който не съм гледал и разчитам на Китанов; торентите не му обръщат внимание) "’71" е най-хубавият британски независим филм на отминалата година. Режисьорът Ян Деманж (подозрително име) е дебютант на големия екран, въпреки че е известен ТВ творец и продуцент; сценарият на Грегъри Бърк е блестящ, а филмът има пет награди, включително в Берлин (на икуменическото жури), британска независима за режисура и още няколко номинации, например за БАФТА и Европейско откритие на годината. А оценката в IMDB е 7,4!

Годината е 1971-ва, останала в историята с кървави кланета в Северна Ирландия (припомнете си "Sunday Bloody Sunday", има и песен на U2), рожба на верския конфликт между протестанти и католици – хора с една кръв се взривяват и разстрелват. И веднага искам да изясня контекста (защото левичарските медии никога не го правят): британската армия е там, за да защитава точно католиците, които са малцинство; няма никаква "борба за свобода", а престъпен, жесток и брутален тероризъм, отнемащ живота на жени и деца. Лоялистите пък – протестанти – също си имат кръвожадна терористична група, просто са аматьори и не са толкова опитни като ИРА, нямат зад гърба си успешната битка за независима Ирландия и Майкъл Колинс, измислил доста от терористичните тактики!

В един момент, в битка без правила, без Бог и съвест, дълбоко неморална и всъщност користна, забравяш кой е прав и кой крив.
Гари Хук (голямата надежда, дяволски талантливият и самоуверен Джак О'Конъл, изгряваща звезда според БАФТА, когото открих в криминалния "Пречката" с Тим Рот, за да ме очарова в "Starred Up"; чакам на кино "Unbroken" на Анджелина Джоли) е британски новобранец, хвърлен от тренировъчен подготвителен лагер в Белфаст. Виждаме го как с любов, нежност и копнеж се разделя с малкия си брат, настанен в сиропиталище. Строен, жилав, съобразителен, с изразително лице и живи, остри очи, той веднага е изпратен на мисия (всъщност полицейска, войниците охраняват) в католически квартал. Местните са враждебни и агресивни; докато се усетят, пребиват един негов колега, отмъкват му оръжието, обградени са от тълпа с камъни, Гари хуква след малкия крадец със събрат, който е застрелян в главата хладнокръвно. Другите панически напускат и нашият герой се оказва сам във враждебната част на Белфаст, без пушка, колеги, подкрепа, надежда...

Оцелява по чудо, благодарение на бърза реакция, атлетичност и смелост. Преследват го жестокият, фанатичен, отмъстителен и суров Куин (Килиън Скот) и подчинените му от ИРА – извънредни, които не признават властта на по-умерения, мек, диалогичен и склонен на компромиси и преговори боец от старата школа Бойл (Дейвид Уилмът). От другата страна са сухият, брутален, агресивен и садистичен капитан Санди Браунинг (голям Шон Харис, харесвам го във всяка роля) и потайният му, хитър, пресметлив и верен помощник сержант Лесли Луис (Пол Андерсън), които подкрепят лоялистките милиции, подготвящи бомбен атентат с тяхната неафиширана и тайна експертна помощ. Случайно, благодарение на буден и оправен малчуган, Гари попада точно в кръчмата на протестантските терористи, но нещата не се развиват по план и той става нежелан свидетел и за част от своите (разбирай Браунинг и Луис, плетящи своите конспирации). Междувременно добър, честен и вярващ католик – Еймън (Ричард Дормър) – го приютява вкъщи и извиква Бойл...В един момент, в битка без правила, без Бог (иначе всички се кълнат в него и той, разбира се, е на тяхна страна) и съвест, дълбоко неморална и всъщност користна (винаги е така, останалото са високопарни оправдания) забравяш кой е прав и кой крив (а сред терористите всички са престъпни изверги) и се опитваш единствено да запазиш кожата си и да оцелееш на всяка цена. А ако си малко по-извисен (какъвто е Хук) – и да съхраниш човешкия си облик, самоуважението и честта, да спасиш вечната си душа от угризения до живот. След това да избягаш от малкия ад с отвращение и погнуса и да се върнеш при хората, които обичаш и които те обичат. Това е най-важното – любов, семейство, стремеж към щастие.

 

Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие.

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост, Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.