Светлините загасват, филмът започва и светът около нас изчезва. „Ага“ ни пренася в безкрайната снежна пустиня на Якутия, сред спиращи дъха гледки, в които човекът като малка прашинка на хоризонта се появява и изчезва на фона на вечния, непобедим, безкраен лед. Абсолютно безупречно киноприключение, напълно достойно да открие най-големия български кинофестивал.
„Ага“ е български филм, продуциран с френско и немско участие. Преди броени дни филмът закри Берлинале. Милко Лазаров е режисьор и съсценарист, оператор е Калоян Божилов, а всички действащи лица на екрана се изчерпват с петима актьори: Михаил Апросимов, Феодосия Иванова, Галина Тихонова, Сергей Егоров, Афанаси Клаев. Останалото е зимата и безкрайни хоризонти, където човешкият дъх се чува съвсем отчетливо, скимтенето на кучетата е като мелодия, а прелитащите високо в небето самолети издават оглушителен шум.
Някъде там в безкрайния сняг живеят възрастните Нанук и Седна. Младите отдавна са избягали към по-цивилизованите части на континента, а единствената им дъщеря е прокудена от дома и тайно изпраща на майка си малки безполезни подаръци. Като се изключат металните остриета на инструментите, Нанук и жена му живеят така, както са го правили хората по тези земи столетия, а може би и хилядолетия преди тях. И двамата са част от света наоколо и макар основната им храна да е месо, Нанук погребва разкъсаните от хищници животинки и страда искрено за всяко погубено куче – кучето е част от семейството. Нанук може да разказва приказни истории, Седна може да пее. Така минават дните им. Животът е семпъл, ясен и подреден веднъж и завинаги, до самия край. Простичка, почти библейска история.
През 1963 г. Йордан Радичков посещава тези далечни земи и пише книгата „Неосветените дворове“. Изглежда, че там нищо не се е променило до ден днешен. Светът е все така огромен и бял, а човекът – малък и смирен. Истинско чудо в днешния модерен свят. А нали киното е именно затова – да ни показва чудеса.
