Изкуство

„Аквамен”: Когато няма риба, ракът не е риба

Ревю без спойлери

„Аквамен”: Когато няма риба, ракът не е риба

Ако четете филмовите ни ревюта сигурно вече знаете, че съм с отклонение и много харесвам филми за супергерои. Страшно се забавлявам и дори се възхищавам както на филмите, така и на конкуренцията между Marvel и DC. Вечният догонващ - DC, с всеки следващ филм е на принципа: „Грабвайте телата!“, докато Marvel нямат и минута спокойствие. Тази конкуренция задвижва човешки потенциал и креативност в огромни размери и естествено - резултатът се измерва в милиарди долари, а не в брой лайкове на FB страницата.

„Аквамен“ е огромно усилие на Warner Bros. да наваксат. И за това усилие заслужават 5 звезди! След „Лигата на справедливостта“, който беше провал, тук е заложено всичко. Толкова, че покачва нивото на океана, а зрителите два часа стоят като безпомощни пред цунами хора.

Ефектите са съвършени, пренасянето на екшъна от суша под вода вероятно е отворило нова глава в науката на визуалните ефекти. Тук, за разлика от „Лигата“ с неубедителни подобни сцени,  хиляда души сигурно са внимавали  „Аквамен“ да не се превърне от игрален в анимационен филм. Всъщност точно това си мислех,  докато гледах – по-скоро е анимационен филм. Напълно са "излезли от коритото" в желанието си да предложат най-доброто.

Но най-доброто никога не е най-многото. За най-доброто - абсолютно винаги - най-важни са хората с писалките. А тук те са напълно безсилни.

Сюжетът е за не повече от една звезда. Всичко, което видяхме, сме го чели и гледали милион пъти и в детската литература, и на кино. Всичко е copy/paste. От добрата стара легенда за крал Артур (дори Аквамен се казва Артър) и мечът, който само истинският крал може да освободи (тук мечът е тризъбец), до явните прилики с Тор – дъвкани и предъвквани неща, на които само седемгодишно хлапе, което нищо не е чело и гледало, може да се възхити.

Джейсън Момоа определено е в свои води, много готин и секси, но просто няма какво да каже. Нищо смислено не се случва с него (за разлика от Тор). Още в първата сцена, в която се появява, прави вметка ала Спайдърмен – глуповата шегичка, която не му отива. В героя му няма съдържание, живот, драма, развитие. Драма има всъщност, но тя е толкова безумно клиширана ("Сигурно аз съм виновен, че мама ни е изоставила"), че по-добре да я нямаше. Беше много по-смислено да го видим как и защо се превръща в Аквамен, да се задъбочат в отношенията на този Нептун с водата и  подводния свят, да извадят от там смисъла,  който да задвижи нещо толкова голямо. Уви, тези неща са подминати с лека ръка. 

Другото разочарование дойде от това, че поне двеста пъти се повтори, че Артър е от смесена раса, че е срам и позор, нечист и прочие глупости, които трябваше да ни убедят, че филмът е „включващ“. Това лицемерие на Холивуд дразни – до един злодеите на сушата бяха чернокожи, а азиатец изобщо не се забеляза, независимо, че най-големият пазар е в Китай  и режисьор е Джеймс Уан - определено един от важните творци в момента. Толкова е „чистичък” и бял този филм, толкова се старае да прикрие, че е расистки и безсилно стереотипен (всички лоши са черни, всички баби в Сицилия са с ролки), че направо е тъжно.

А третото ми разочарование е свързано с Никол Кидман и Уилям Дефо, на които не беше дадено почти никакво поле за изява. „Аквамен“ имаше нужда от Никол. Тя има страхотна екшън сцена в началото. Тя задава и драмата, и пътя, и съдбата на Артър. Уилям Дефо, който играе нещо като Йода за Аквамен, също има място, въпреки  че неговият герой  се появява изневиделица - сякаш, защото са им останали сцени за запълване. Обидно е как ги бяха изгладили и "подмладили". Двамата приличат по-скоро на жертви на пластичната хирургия. Една гънка, една бръчка, една следа от време няма по лицата им. Те са лишени дори от елементарни мимики, за да изиграят героите си – кралица Атлана и верния съветник Вълко. Долф Лундгрен (Нерей) е толкова безличен, че дори не разбрах, че е той, докато не прочетох.

В крайна сметка филмът прави пари. Привлича зрители, забавен е. Не е фиаско! Целта е постигната и "Аквамен"  може би дори е преломен момент за DC. Но, поне за мен, на това ниво не важи поговорката, че когато няма риба и ракът е риба. Не мога да се задоволя с това, което видях и да кажа, че съм гледала хубав филм. 

 

Истинският супергерой на DC? Жената чудо, разбира се!