ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Американски жиголо"

"Американски жиголо"

Един от най-силните ми спомени от комунизма е културният шок и социално-политическото прозрение, които предизвика гледането (на видеокасетка, разбира се) на "Американски жиголо" (подтикът за този пост е излъчването му по "Синемакс", а аз винаги сядам и се вторачвам в екрана, когато го дават) на сценариста на "Шофьор на такси" Пол Шрейдър.

Случи се много след 1980 г. (годината на излизането на екран), но липсата на награди и оценката от едва 6.2 в IMDb не могат да затъмнят култовия му статус и популярността му в родната Америка (да не говорим по света). А точно такива популярни и уж лъскави филми, родени в демокрация и свобода, са пагубни за диктатурите, променят съзнанието и оборват идеологическите лъжи - "желязната завеса" трябва да бъде монолитна и абсолютна, всяка дупчица в нея срутва планината от лицемерна пропаганда.

Разбира се, най-важното не са (въпреки че се помнят завинаги) култовият гардероб на Джулиян "Джули" Кей (Ричард Гиър) - около 30-годишен висок широкоплещест красив, ленив и самовлюбен "жиголо" с животински сексапил и изненадващ интелект, с десетките разноцветни костюми (потрес и ужас в сивотата и дефицита на комунизма), чекмеджетата с вратовръзки и часовници, неговото умение за съчетаване на бежово и керемидено или бледорозово с тъмнорозово и резеда със сиво, спортният черен открит "Мерцедес", тежестите на краката (невиждани и нечувани), които захваща на лост под тавана и си упражнява ръцете с гири, докато учи шведски(!), нито дори великото парче на Джорджо Мородер, Деби Хари и "Блонди".  Криминалната жилка също е подробност и задължителната подправка, поддържащите актьори са перфектни - Ектор Елизондо (спомни си "Хубава жена") като насмешливия, прозорлив и чудат инспектор Съндей, Нина Ван Паланд като сводницата Ан, ледена шведка с перфектен загар и сластно тяло, пресметлива и безчувствена, Бил Дюк като бисексуалния черен като въглен диаболичен злодей Лион (обяснил в блестящ монолог на героя, че всички го мразят заради егоизма, надменността, суетността и алчността му).

Главната роля обаче е за Лорън Хътън (тогава на 43), пресъздаваща удивително, страстно и естествено образа на Мишел - богатата съпруга на сенатор, уязвима, неустоимо и неосъзнато привлекателна и съблазнителна, кротка, нежна и тиха, случайно налетяла на Джули и влюбила се в него.

Подобно на "Роки", "Американски жиголо" е велик филм за любовта. Как завършва?...

 

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост, Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.