Изкуство

"Американски жиголо"

Велик филм за любовта

"Американски жиголо"

Един от най-силните ми спомени от комунизма е културният шок и социално-политическото прозрение, които предизвика гледането (на видеокасетка, разбира се) на "Американски жиголо" (подтикът за този пост е излъчването му по "Синемакс", а аз винаги сядам и се вторачвам в екрана, когато го дават) на сценариста на "Шофьор на такси" Пол Шрейдър.

Случи се много след 1980 г. (годината на излизането на екран), но липсата на награди и оценката от едва 6.2 в IMDb не могат да затъмнят култовия му статус и популярността му в родната Америка (да не говорим по света). А точно такива популярни и уж лъскави филми, родени в демокрация и свобода, са пагубни за диктатурите, променят съзнанието и оборват идеологическите лъжи - "желязната завеса" трябва да бъде монолитна и абсолютна, всяка дупчица в нея срутва планината от лицемерна пропаганда.

Разбира се, най-важното не са (въпреки че се помнят завинаги) култовият гардероб на Джулиян "Джули" Кей (Ричард Гиър) - около 30-годишен висок широкоплещест красив, ленив и самовлюбен "жиголо" с животински сексапил и изненадващ интелект, с десетките разноцветни костюми (потрес и ужас в сивотата и дефицита на комунизма), чекмеджетата с вратовръзки и часовници, неговото умение за съчетаване на бежово и керемидено или бледорозово с тъмнорозово и резеда със сиво, спортният черен открит "Мерцедес", тежестите на краката (невиждани и нечувани), които захваща на лост под тавана и си упражнява ръцете с гири, докато учи шведски(!), нито дори великото парче на Джорджо Мородер, Деби Хари и "Блонди". [[more]] Криминалната жилка също е подробност и задължителната подправка, поддържащите актьори са перфектни - Ектор Елизондо (спомни си "Хубава жена") като насмешливия, прозорлив и чудат инспектор Съндей, Нина Ван Паланд като сводницата Ан, ледена шведка с перфектен загар и сластно тяло, пресметлива и безчувствена, Бил Дюк като бисексуалния черен като въглен диаболичен злодей Лион (обяснил в блестящ монолог на героя, че всички го мразят заради егоизма, надменността, суетността и алчността му).

Главната роля обаче е за Лорън Хътън (тогава на 43), пресъздаваща удивително, страстно и естествено образа на Мишел - богатата съпруга на сенатор, уязвима, неустоимо и неосъзнато привлекателна и съблазнителна, кротка, нежна и тиха, случайно налетяла на Джули и влюбила се в него.

Подобно на "Роки", "Американски жиголо" е велик филм за любовта. Как завършва?...

 

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.