Без Чарлийз Терон "Атомна блоднинка" сигурно нямаше да се забележи толкова. Тя го прави проницателен и свързва всички маниакално изпипани детайли в продукт, който си заслужава парите.
Нейната героиня Лорейн Бротън е като лед в чаша "Столичная", изградена е изцяло чрез езика на тялото – походка, поглед, маниери, поведение. Буквално всяка минута, в която агентката на MI6 е на екран, е откриване на завеса към нови и нови сцени, пресъздаващи една среда и момент от миналото, които чувствах близки. И понеже гледах филма в чужбина, сред публика, която едва ли има представа какво е "Сталкер", Alexanderplatz, никога не се е возила в трабант, не знае какво е контрабандни дънки, нито каква ценност е двукасетъчен касетофон, се чувствах като дошла от миналото: "Ето на тази кола съм си взела книжката!".
Лорейн не си пада по думите, което е нормално за екшън – все пак по-голямата част от филма е здрав тупаник. Сцените на ръкопашен бой са много и много сурови, върхът им е една, която трае към десет минути, без фон. Зад тези сцени вероятно стои някаква хореография, но не съм сигурна дали юмруците и ритниците не са съвсем истински – мисля, че тези хора ги е боляло, докато са правили "Атомна блондинка".
Героинята на Чарлийз Терон трябва да премине в Източен Берлин и да разбере какво се случва, защото е изпуснат много важен за Запада списък шпиони, който всеки момент ще попадне в ръцете на руснаците. Попада в гнездо на оси, което се разпада, някои от тях вече ги няма, други започват да играят соло и всичко се срутва в техния шпионски свят така, както навън се срутва старият ред. През цялото време зрителят усеща, че с Лорейн не всичко е ясно и... не липсват изненади.
За костюмите потвърждавам, че са върхът, и смятам, че "Атомна блондинка" трябва да получи номинация за "Оскар" в тази категория. Препратките към попкултурата от края на 80-те са всъщност тежката артилерия на филма. Но колкото и изпипано да е всичко, гениалният саундтрак завършва картината така, че нямаш нищо против да направиш второ гледане след финалните надписи.
Blue Monday звучи в началото, екшън сцените са открити с Cat People на David Bowie, Iggy Pop (и двамата са в Берлин в тези години). Боят в киното е на фона на прожекция на "Сталкер" на Тарковски. Depeche Mode, Duran Duran, The Cure, Falco, Еuritmics, Public Enemy с Fight The Power, The Clash, Nena с 99 Luftballons, The Queen, Джордж Майкъл... Какво да ви кажа, не е изпуснат дори Висоцки!
В "Атомна блондинка" има и някои непростими пропуски, най-вече сюжетът не е особено убедителен и плътен, което, предполагам, се дължи на това, че е адаптация по комикс.
Също така не се разбира защо нещо, за което е хвърлен толкова труд и което е толкова многообещаващо да се превърне в поредица (режисьорът Дейвид Лайч вече подава сигнали, че всички са "на борда" за продължения), има толкова глупаво заглавие.
"Атомна блондинка" звучи така, сякаш казва: "Няма нужда да ме гледаш". Грешка, която аха да допусна...
