ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Атомна блондинка" е повече от страхотни костюми

"Атомна блондинка" е повече от страхотни костюми

Без Чарлийз Терон "Атомна блоднинка" сигурно нямаше да се забележи толкова. Тя го прави проницателен и свързва всички маниакално изпипани детайли в продукт, който си заслужава парите.

Нейната героиня Лорейн Бротън е като лед в чаша "Столичная", изградена е изцяло чрез езика на тялото – походка, поглед, маниери, поведение. Буквално всяка минута, в която агентката на MI6 е на екран, е откриване на завеса към нови и нови сцени, пресъздаващи една среда и момент от миналото, които чувствах близки. И понеже гледах филма в чужбина, сред публика, която едва ли има представа какво е "Сталкер", Alexanderplatz, никога не се е возила в трабант, не знае какво е контрабандни дънки, нито каква ценност е двукасетъчен касетофон, се чувствах като дошла от миналото: "Ето на тази кола съм си взела книжката!".

Лорейн не си пада по думите, което е нормално за екшън – все пак по-голямата част от филма е здрав тупаник. Сцените на ръкопашен бой са много и много сурови, върхът им е една, която трае към десет минути, без фон. Зад тези сцени вероятно стои някаква хореография, но не съм сигурна дали юмруците и ритниците не са съвсем истински – мисля, че тези хора ги е боляло, докато са правили "Атомна блондинка".

Героинята на Чарлийз Терон трябва да премине в Източен Берлин и да разбере какво се случва, защото е изпуснат много важен за Запада списък шпиони, който всеки момент ще попадне в ръцете на руснаците. Попада в гнездо на оси, което се разпада, някои от тях вече ги няма, други започват да играят соло и всичко се срутва в техния шпионски свят така, както навън се срутва старият ред. През цялото време зрителят усеща, че с Лорейн не всичко е ясно и... не липсват изненади.

За костюмите потвърждавам, че са върхът, и смятам, че "Атомна блондинка" трябва да получи номинация за "Оскар" в тази категория. Препратките към попкултурата от края на 80-те са всъщност тежката артилерия на филма. Но колкото и изпипано да е всичко, гениалният саундтрак завършва картината така, че нямаш нищо против да направиш второ гледане след финалните надписи. 

Blue Monday звучи в началото, екшън сцените са открити с Cat People на David Bowie, Iggy Pop (и двамата са в Берлин в тези години). Боят в киното е на фона на прожекция на "Сталкер" на Тарковски. Depeche Mode, Duran Duran, The Cure, Falco, Еuritmics, Public Enemy с Fight The Power, The Clash, Nena с 99 Luftballons, The Queen, Джордж Майкъл... Какво да ви кажа, не е изпуснат дори Висоцки!

В "Атомна блондинка" има и някои непростими пропуски, най-вече сюжетът не е особено убедителен и плътен, което, предполагам, се дължи на това, че е адаптация по комикс. 

Също така не се разбира защо нещо, за което е хвърлен толкова труд и което е толкова многообещаващо да се превърне в поредица (режисьорът Дейвид Лайч вече подава сигнали, че всички са "на борда" за продължения), има толкова глупаво заглавие.

"Атомна блондинка" звучи така, сякаш казва: "Няма нужда да ме гледаш". Грешка, която аха да допусна...

 

Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите във Фейсбук страницата  My Italian Days.