Eдна страхотна филмова находка – изключително интересен документален филм, който се гледа с лекотата на игрален, при все че в него липсват диалози или каквито и да е авторски коментари.
Babies показва едновременно няколко паралелни и в същото време силно контрастни реалности, проследявайки първата година от живота на четири новородени бебета в различни краища на света – Япония, Съединените Щати, Намибия и Монголия. Стартирайки от момента малко преди раждането, камерата проследява идването на бял свят на бебчетата, посрещането им в семейството, ежедневните ритуали по тяхното обгрижване, които включват хранене, къпане, спане, забавление, както и комуникацията им с околните. Изборът на четирите държави очевидно не е случаен – те са изключително различни като култура, манталитет и степен на развитие, така че съпоставките между четирите разказа, които зрителите наблюдават, са доста любопитни и впечатляващи.
Докато малката Мари прави първите си крачки в комфортно и модерно жилище в Токио и наблюдава света от височината на небостъргач, то монголската пустош и условията на живот в юртата разкриват един съвсем различен свят пред малкия Баяр. Една друга, различна, трета реалност се случва в същото време в Африка – малкият Пониайо е поредното на брой бебе в африканската колиба, но първобитните условия, в които расте, не го правят по-малко усмихнато дете от Хати, която се радва на всевъзможните удобства и детски забавления, които и предлага модерната американска действителност в Сан Франциско.
[[more]]В едно кратко ревю за Babies, на което попаднах случайно, се споделя виждането, че чрез улавяне в ранен етап на развитие, режисьорът разкрива колко много общи черти имаме всички ние, въпреки че сме родени от различни родители и отгледани в различни култури. Трябва да призная, че лично мен този документален разказ за невъобразимо различните паралелни реалности ме отведе в една друга, бих казала противоположна посока на размисли и вълнения.
А именно – как едни неща (навици, ритуали, практики) са напълно естествени в едно общество и как същите тези биха били крайно недопустими и абсолютно неприемливи в други общества. И колко различни са представите на хората за това кое е добро, правилно, уместно, безопасно и кое не е. Особено що се касае до отглеждането и възпитанието на децата ни.
Филмът Babies ме замисли и върху един друг въпрос – този за нищетата и бедността в държавите от третия свят на фона на изобилието и прекалената задоволеност на развитите западни общества. Звучи клиширано като тема, но всъщност не е лошо от време на време да си даваме сметка за света, в който живеем глобално, и да сме благодарни за това, което имаме. А също така и за комфорта, с който разполагаме. А как би изглеждал животът ни без него?
Някои кадри във филма може би ще ви сте сторят прекалено натуралистични и вероятно дори първобитни, но всъщност това му е хубавото на Babies – той е автентичен.
Не забравям да обърна внимание и на свежото музикално оформление и ви пожелавам приятно гледане, момичета!
