Те живеят точно на ръба на цивилизацията. Не работят, нямат хубави къщи, дрехи и вещи, парите не ги интересуват, а стойността на човека се определя по скала, в която физическата сила и издръжливост заемат първо място. Те могат да ловят риба с голи ръце, да познават отровните растения, да тичат бързо и да плуват, имат свои ритуали и своя митология и се обичат с обич, по-силна от всяка разумна любов на света.
Това са малката Хъшпъпи, нейният татко и техните приятели. Всички те живеят в Баттюб – гориста местност, заселена нелегално от група бегълци от цивилизацията. Хъшпъпи никога не е виждала друг свят и живее щастливо в своята гора, обута само с гащички и гумени ботуши. В сънищата й се срещат праисторически чудовища и отдавна избягалата й майка. А когато хуманитарните власти я намират и я обличат в рокличка и обувки, тя бяга при първа възможност.
„Зверовете от дивия юг“ е прекрасно сниман филм, в който с малко думи, но с много емоции е разказана историята на едно дете, което е по свой начин чисто и разумно, без да е научено на това от книжките. Малката Кувенжане Уолис е невероятно изразителна в ролята на Хъшпъпи и само с очи успява да разкаже хиляди истории. Трябва да си призная, че номинацията й за Оскар за главна женска роля ми се стори като рекламен трик, но след като гледах филма вече нямам нищо против да спечели – ще е напълно заслужено!
