ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Бекас/Bekas 2012

Бекас/Bekas 2012

Такива филми ни напомнят в колко разомагьосан свят живеем. Колко отдавна не вярваме в чудеса, в добротата на случайно срещнатите хора, в удоволствията от привичните и съвсем елементарни неща, които ни заобикалят – вкусни, лъскави, меки, топли, всякакви.Братчетата Дана и Зана са кръгли сираци и живеят в Кюрдистан към края на управлението на Саддам Хюсейн. За тях той е Злият човек. Добрият е Супермен от Америка, когото са видели в киното – тайно и за кратко, без пари, преди да ги хване разпоредителят. Дана и Зана нямат дом, те са деца на сука (пазара) – всички ги познават и им дават по нещо – храна, дрехи, вода, прегръдка или шамар. В прашния и беден град, с къщи от кал и изпочупени прозорци, с хора в стари шалвари и подпетени обувки, Дана и Зана са като у дома си – през деня чистят обувки, вечер ходят да се молят в джамията. Но единственият, който може да им помогне – да убие Садам Хюсейн и да им върне родителите – е Супермен и двамата братя тръгват за Америка. Без паспорти, яхнали магарето Майкъл Джексън и с десет английски думи в запас. Всички хора на пазара им дават по нещо за из път. Две намерени бутилки кока кола ще ги доближат до мечтата и щастието неимоверно. Изобщо филмът е пълен със слънце, смях, радостните викове на малкия Зана и искрената любов и вяра на двете деца.

Само че и аз, както повечето хора в салона, почти не намерих сили са се засмея. През цялото време имах буца в гърлото от цялата бедност и сивота, от скъсаните блузки на децата, от вадичките по мръсните им личица, от това как всеки мъж можеше да ги зашлеви безнаказано. И то с най-добри чувства - това е представата за възпитание там.

Зад мен седяха гостите от лагера във Враждебна – имаше възрастни, имаше и съвсем млади. На всички тях им беше забавно и се смееха на приключенията на двете деца. Защото те знаят най-добре, че смехът, обичта и щастието са възможни навсякъде и въпреки всичко, а детството е само едно за всеки от нас.

Последната прожекция на филма е на 1-ви февруари от 18 часа в Евро Синема.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...