Такива филми ни напомнят в колко разомагьосан свят живеем. Колко отдавна не вярваме в чудеса, в добротата на случайно срещнатите хора, в удоволствията от привичните и съвсем елементарни неща, които ни заобикалят – вкусни, лъскави, меки, топли, всякакви.[[more]]Братчетата Дана и Зана са кръгли сираци и живеят в Кюрдистан към края на управлението на Саддам Хюсейн. За тях той е Злият човек. Добрият е Супермен от Америка, когото са видели в киното – тайно и за кратко, без пари, преди да ги хване разпоредителят. Дана и Зана нямат дом, те са деца на сука (пазара) – всички ги познават и им дават по нещо – храна, дрехи, вода, прегръдка или шамар. В прашния и беден град, с къщи от кал и изпочупени прозорци, с хора в стари шалвари и подпетени обувки, Дана и Зана са като у дома си – през деня чистят обувки, вечер ходят да се молят в джамията. Но единственият, който може да им помогне – да убие Садам Хюсейн и да им върне родителите – е Супермен и двамата братя тръгват за Америка. Без паспорти, яхнали магарето Майкъл Джексън и с десет английски думи в запас. Всички хора на пазара им дават по нещо за из път. Две намерени бутилки кока кола ще ги доближат до мечтата и щастието неимоверно. Изобщо филмът е пълен със слънце, смях, радостните викове на малкия Зана и искрената любов и вяра на двете деца.
Само че и аз, както повечето хора в салона, почти не намерих сили са се засмея. През цялото време имах буца в гърлото от цялата бедност и сивота, от скъсаните блузки на децата, от вадичките по мръсните им личица, от това как всеки мъж можеше да ги зашлеви безнаказано. И то с най-добри чувства - това е представата за възпитание там.
Зад мен седяха гостите от лагера във Враждебна – имаше възрастни, имаше и съвсем млади. На всички тях им беше забавно и се смееха на приключенията на двете деца. Защото те знаят най-добре, че смехът, обичта и щастието са възможни навсякъде и въпреки всичко, а детството е само едно за всеки от нас.
Последната прожекция на филма е на 1-ви февруари от 18 часа в Евро Синема.
