След "Абсолютно непознати" забелязах, че съм пропуснал предишния филм на любимеца Паоло Дженовезе - "Била ли си на луната?" от 2015 г., с номинация само за песен и подозрително ниската оценка 6 в IMDb. Оказа се, че въпросната лента е прелестен романтичен филм (увереното жонглиране с различните жанрове е критерий за дарба), нещо като италианска реплика на култовия "Нотинг Хил", и би трябвало да заема задължително място в класацията на всеки любител на качественото любовно кино.
Гуя (Лиз Солари, аржентинска манекенка, перфектна) е скъпоплатена и високопоставена служителка в римска модна къща - изящна и изтънчена умопомрачителна красавица с изваяни форми и лице на скандинавска богиня. След командировка в Париж тя оставя помощничката си Карола (Джулия Микелини), вярна, мила и симпатична приятелка, да се разправя с належащите задачи, и отпрашва за селото, в което е отраснала (отдавна е урбанизиран хищник работохолик), защото баба ѝ е починала и ѝ е оставила голяма, красива, богата и... занемарена ферма. [[quote:0]] А, щях да забравя, Гуя живее с опитния, пресметлив, комбинативен и безличен адвокат Марко (Пиетро Сермонти). Ще изпреваря действието и ще ви кажа, че Марко ѝ прави предложение за женитба... за да се разведат бързо и да спестят от данъци (истински романтик!). Тя иска да се оправи бързо с формалностите (разбирай, да "кешира"), но попада в съвсем различен свят, бавен, колоритен, цветен, приглушен, замъглен, изолиран, със специфична и интригуваща сладко засмукваща атмосфера. И всъщност примамлив свят, в който се открояват нейният бавноразвиващ се братовчед Пино (Нери Маркоре), добряк и наивник (загубил е печеливш билет от лотарията); местният кафеджия Делфо (Серджо Рубини), импулсивен и бъбрив мустакат грозноват припрян скандалджия и неговият конкурент, свитият, скромен и комплексиран Феличе (Емилио Солфрици), който единствено е ходил по света и знае да прави коктейли.
Най-важни обаче са сестрата на Делфо Мара (Сабрина Импечаторе), сластна, пищна и интересна брюнетка с характерен нос (Феличе е тайно и безнадеждно влюбен в нея, но тя не го забелязва), която се измъква през прозореца, за да ходи в съседното градче на организирани в чат за самотници срещи, и помощникът във фермата Ренцо (Раул Бова, голям), мускулест и брадясал мъжкар като от реклама на "Марлборо", привлекателен, възбуждащ и загадъчен вдовец с наблюдателен, устат и непокорен син. [[more]] Гуя преспива с него още първата нощ, но на сутринта се скарват, въпреки че бързо разбираме, че са родени един за друг. Той снизходително, назидателно и дразнещо я иронизира (нейните сблъсъци със селския живот наистина са комични), тя му отвръща надменно и високомерно с ледено и жилещо презрение. И тъкмо отношенията им се стоплят и Ренцо я кани "да ѝ покаже луната" (няма да разкривам подробности), пристига Марко, а при него се появява тайната му любовница, местната ветеринарка, свободна и прелъстителна дългокоса и дългонога хетера. Но пък наближава местният празник, с маски, ритуали, огньове и... желания, написани на лист, които се палят и отлитат...
Ако си мислите, че Гуя ще напусне модерния си и богат живот, ще загърби с един замах кариерата си и мечтаната работа, за да се пренесе на село при любимия и да дои крави, значи сте сбъркали филма. Напротив, краят е остроумен, забавен и оригинален, но и малко недостоверен (като всички житейски компромиси). Но пък любовта отново побеждава, без разказът да върви по утъпкани, предвидими и омръзнали пътеки. А това е най-важното в такива истории, защото прибавя щипка непозната подправка към бясното действие.
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.
