Много харесвам, не, обичам Дафни дю Морие - дори сега си препрочитам "Птиците", а "Ребека" на Хичкок гледам веднъж годишно. Затова всяка нова екранизация по нейна творба е малък празник за мен, още повече когато режисьор е Роджър Мичъл (Notting Hill, Venus, Le Week-End). Става дума за "Братовчедката Рейчъл" с премиера на 9 юни и оценка 6.0 в IMDb. На пръв поглед рутинно и леко безсмислено упражнение по стил (обстановка, характери, вледеняващ ужас, дълбоко съмнение), но всъщност успешна авантюра, която ще е по вкуса не само на ерудити, а и на непредубедени зрители (дано сезонът на наградите е щедър към филма, но не вярвам).
Филип (Сам Клафлин от Me Before You) е хубав строен напет младеж, отгледан от богатия си и ексцентричен, но добродушен чичо Амброуз в старинно обширно имение в Девън. Само че Амброуз предприема пътешествие до Италия, там се жени и загадъчно умира. Любимият племенник се отправя на наложителна екскурзия до Ботуша, защото е получил закъсняло писмо от покойника, че е тровен от... съпругата си Рейчъл (Рейчъл Вайс), "алчна, коварна, подмолна".
Филип се среща се с мистериозния, хлъзгав и лукав лекар Рейналди (Пиерфранческо Фавино), но от новоизпечената леля няма и следа. Успокоен, че още е наследник по завещание, той се завръща у дома. Ежедневието е доволно и скучно, Филип е в отлични отношения със съседа адвокат Кендал (Йейн Глен), почтен и честен, но скован и суховат благородник, а с дъщеря му Луиз (Холидей Грейнджър), чиста, нежна и чаровна девойка, го свързва като че ли нещо повече от младежка дружба. [[more]] Наближава 25-ият му рожден ден, когато ще наследи чичо си, и тогава на прага се появява братовчедката Рейчъл, която се оказва зряла, пищна, горда и красива жена с обезоръжаваща усмивка, ведър характер и непресторени скромни обноски. Както я е ненавиждал, обвинявал и мразел от разстояние, така Филип е омагьосан и запленен от нея, влюбва се до уши и ѝ предлага дори брак. Обстоятелствата и миналото са двусмислени и у всички останали остава тежко и мрачно подозрение за нейната същност и мотиви. Развръзката, разбира се, е изненадваща, жестока и шокираща.
Не съм чел книгата (пропуск), но силата и оригиналността на филма са в неговата загадъчност и неопределеност - справедливо наказание или кошмарна грешка се случва пред очите ни, триумф или угризения ще изпитва героят до края на дните си?
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.
