Изкуство

"Брекзит": The Uncivil War

По HBO и HBOGO

"Брекзит": The Uncivil War

Аз лично не вярвам в референдумите и „мъдростта на народа“ по същата причина, която обясни още в началото на филма “Брекзит“ ( намира се в HBOGO) и главния герой, стратегът на кампанията „За напускане“ Доминик Къмингс (Бенедикт Къмбърбач) – задава се сложен въпрос, a се предлагат прости отговори – черно или бяло. Сигурно са имали смисъл подобни допитвания по времето, когато въпросът би бил девет оки пшеница или царевица предпочитаме да плащаме като данък, но в XXI век задаването на комплексни въпроси, свързани с икономика или енергетика например, е меко казано рисковано. Първо, светът е много сложно устроен, взаимовръзките – много важни и чувствителни. Второ, хората на XXI век са свръхинформирани, но са зле образовани – малцина могат да обяснят какво е бонд или как функционира политически микротарегетинг, например.

Брекзит“ обаче разказва за нещо повече от това какво е охлокрация, този риск по принцип съществува от времето на древна Гърция. Филмът показва едно чудовищно близко бъдеще (всъщност то вече е тук), което буквално е тествано върху два големи опитни заека, държави символи на демокрацията – Великобритания, а после и САЩ. И е тествано успешно. Работи. Защото това, което се случва сега, в момента, изобщо не е свързано с това кой в какво вярва, кой е ляв, кой е десен. Тук става дума за умишленото подкопаване на самия фундамент на демокрацията, на най-важното правило – хората заедно да решават как ще живеят, разговаряйки цивилизовано и привеждайки аргументи в една или друга посока, за да се вземе информирано решение. 

Колко бяха жалки тези от „За оставане“! Цивилизовани, образовани, аргументирани, с техните плакатчета и флайърчета, напълно неадекватни. Докато си раздаваха химикалчици, тефтерчета и бисквитки по фокус групи,


другата група прозря, че времената са други, че всички скролваме по 11 часа на ден и активно използва онлайн микротаргетиране в реално време, за да изровят всички, които никога не са се интересували от политика, никога не са гласували. Някакви хора, които са зле образовани и зле информирани, стават най-важните избиратели, за тях е битката сега, те променят резултатите. И нещо повече – единственият ефективен начин да бъдат привлечени тези хора е не чрез информиране, за тях експерт е мръсна дума. А чрез насъскване. Чрез черпене от многото извори на натрупано недоволство във всевъзможни посоки и канализирането му срещу един враг, един виновник. И затова кампанията „За оставане“ губи на референдума, защото колкото и нобелови лауреати да има на разположение да обясняват на хората, че нещата-не-стоят-така, един насъскан човек не се интересува от това, той е завладян от емоцията, иска да изпусне парата.

И точно това направи Великобритания на рефедендума – изпусна парата.

В този филм на Тоби Хайнес, за който мненията са някъде между „безотговорна телевизия“ и „брилянтна телевизия“, аз лично виждам един проблем. И той е точно това,  което Доминик Къмингс казва в началото – не може да има лесен отговор на сложен въпрос. „Брекзит“ се опитва да обясни лесно нещо, което, поне на мен, ми изглежда доста по-сложно, имам нужда от повече гледни точки, повече обяснения. Това е история за сериал и то не сега, а след пет години. Това е история, която трябва да бъде разказана, след като бъде разследвана, има осъдени, има взети мерки, приети закони... Сега е само една червена лампа.

Останалото е една модерна динамика, забързан и задъхан филм с чудесна игра на Бенедикт Къмбърбач. На фона на Деветата симфония на Бетовен, може би перлата в короната на цивилизацията, виждаме колко крехка е тя, колко сме лесни като хора и колко лесно можем да бъдем масово манипулирани, ако има един гений с минимална амбиция за това.

"Брекзит" можете да гледате по HBO и HBOGO

 

"Златен глобус" 2019: Победителите и губещите