Изкуство

Момичетата казват: Бриджит Джоунс – поотслабнала и поостаряла

Бриджит е в стереотипа на жената, осмислила живота си чрез детето...

Момичетата казват: Бриджит Джоунс – поотслабнала и поостаряла

Тази седмица всички гледаме "Бриджит Джоунс: Бебе на хоризонта" и ето какво искаме да споделим с вас. Започваме с мнението на едно от момичетата - Елена Миланова, а утре продължаваме с това на момчетата, в лицето на Боян Атанасов.

Бриджит Джоунс е любима на публиката героиня, защото всеки може да се асоциира с някоя нейна черта – една вечно печеливша карта в киното и литературата. Един брои калории, друг е непохватен, на трети все нещо не му се получава като хората в работата, четвърти така и не намира голямата любов. Или всичко заедно. Бриджит е изтъкана от несъвършенства и зрителят винаги застава на нейна страна и ѝ стиска палци, защото самият живот е такъв – неподреден, непредвидим, несъвършен, много несигурен.

Историята на Бриджит Джоунс ще пълни салоните колкото и епизода да се появят на екран, независимо че героинята е все по-отчайващо куха всеки следващ път – тя просто е симпатична в своята неспособност да се справя и да съзрява. Времето е такова – времето на young adults, тези, които са превалили 35-40 години, но са с поведение, очаквания и емоционален свят на 13-годишни. Хора, които са толкова повърхностни, че вечно мечтаят за едно и също нещо и ще повтарят едни и същи грешки, докато евентуално наблизо падне метеорит или се появи... дете. [[quote:0]] Новият епизод на Бриджит Джоунс (в ролята - отново Рене Зелуегър) е такъв  – темата за бебето е използвана, за да се покаже някакво съзряване у героинята, защото способността на авторите да измислят нещо смислено за Бриджит и тогава да я дарят с дете е нулева. Както и изобщо да я извадят от стереотипа за жената, осмислила живота си чрез детето. Идеята е да се завърши образът ѝ, да се отиде най-после към някаква развръзка, но е малко тъжно и много демоде, че се случва по този начин. В XXI век би трябвало детето да е следствие от, а не причина за една връзка.

В новия епизод всичко е глуповато и симпатично на нивото на предишните. Абсолютно същият емоционален тон, само ситуациите са други – Бриджит винаги прави усилия да се представи добре, винаги с добри намерения и винаги накрая се приземява по задник.

Този път за вниманието й се борят Джак (Патрик Демпси) и отново Марк Дарси (Колин Фърт), който прилича на 56-годишно уиски, докато от онази озарена Бриджит, с прасковените страни, няма и следа. C'est la vie... [[more]] Докато за Джак е напълно неясно защо хуква след Бриджит, то за Марк може да се каже, че все пак той винаги си е падал по онзи живец, който Бриджит притежава. Живецът, който е симпатичен и разтопява сковаността му и този път, затова ще гравитира към нея. Бриджит със сигурност е голямата му любов, но това беше така и в първия, и във втория епизод.

В крайна сметка двамата 50+ годишни мъже хукват като хлапаци след инфантилната 43-годишна Бриджит. Оттук до раждането филмът е поредица от комични ситуации, някои от които наистина са много смешни, особено когато се намесва някаква доза английски хумор от страна на Колин Фърт и Ема Томпсън, която също влиза няколко пъти в кадър много свежо.

За самата Бриджит нищо не мога да кажа, освен че е поотслбнала и поостаряла. За себе си се надявам хепиендът да приключи дотук, защото нямам сили за четвърти епизод, а финалът ме кара да мисля, че вратата пак е оставена отворена.