ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Момичетата казват: Бриджит Джоунс – поотслабнала и поостаряла

Момичетата казват: Бриджит Джоунс – поотслабнала и поостаряла
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Тази седмица всички гледаме "Бриджит Джоунс: Бебе на хоризонта" и ето какво искаме да споделим с вас. Започваме с мнението на едно от момичетата - Елена Миланова, а утре продължаваме с това на момчетата, в лицето на Боян Атанасов.

Бриджит Джоунс е любима на публиката героиня, защото всеки може да се асоциира с някоя нейна черта – една вечно печеливша карта в киното и литературата. Един брои калории, друг е непохватен, на трети все нещо не му се получава като хората в работата, четвърти така и не намира голямата любов. Или всичко заедно. Бриджит е изтъкана от несъвършенства и зрителят винаги застава на нейна страна и ѝ стиска палци, защото самият живот е такъв – неподреден, непредвидим, несъвършен, много несигурен.

Историята на Бриджит Джоунс ще пълни салоните колкото и епизода да се появят на екран, независимо че героинята е все по-отчайващо куха всеки следващ път – тя просто е симпатична в своята неспособност да се справя и да съзрява. Времето е такова – времето на young adults, тези, които са превалили 35-40 години, но са с поведение, очаквания и емоционален свят на 13-годишни. Хора, които са толкова повърхностни, че вечно мечтаят за едно и също нещо и ще повтарят едни и същи грешки, докато евентуално наблизо падне метеорит или се появи... дете. 

Марк Дарси прилича на 56-годишно уиски, докато от онази озарена Бриджит с прасковените страни няма и следа.
Новият епизод на Бриджит Джоунс (в ролята - отново Рене Зелуегър) е такъв  – темата за бебето е използвана, за да се покаже някакво съзряване у героинята, защото способността на авторите да измислят нещо смислено за Бриджит и тогава да я дарят с дете е нулева. Както и изобщо да я извадят от стереотипа за жената, осмислила живота си чрез детето. Идеята е да се завърши образът ѝ, да се отиде най-после към някаква развръзка, но е малко тъжно и много демоде, че се случва по този начин. В XXI век би трябвало детето да е следствие от, а не причина за една връзка.

В новия епизод всичко е глуповато и симпатично на нивото на предишните. Абсолютно същият емоционален тон, само ситуациите са други – Бриджит винаги прави усилия да се представи добре, винаги с добри намерения и винаги накрая се приземява по задник.

Този път за вниманието й се борят Джак (Патрик Демпси) и отново Марк Дарси (Колин Фърт), който прилича на 56-годишно уиски, докато от онази озарена Бриджит, с прасковените страни, няма и следа. C'est la vie...  Докато за Джак е напълно неясно защо хуква след Бриджит, то за Марк може да се каже, че все пак той винаги си е падал по онзи живец, който Бриджит притежава. Живецът, който е симпатичен и разтопява сковаността му и този път, затова ще гравитира към нея. Бриджит със сигурност е голямата му любов, но това беше така и в първия, и във втория епизод.

В крайна сметка двамата 50+ годишни мъже хукват като хлапаци след инфантилната 43-годишна Бриджит. Оттук до раждането филмът е поредица от комични ситуации, някои от които наистина са много смешни, особено когато се намесва някаква доза английски хумор от страна на Колин Фърт и Ема Томпсън, която също влиза няколко пъти в кадър много свежо.

За самата Бриджит нищо не мога да кажа, освен че е поотслбнала и поостаряла. За себе си се надявам хепиендът да приключи дотук, защото нямам сили за четвърти епизод, а финалът ме кара да мисля, че вратата пак е оставена отворена.

Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите във Фейсбук страницата  My Italian Days.