ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Can you ever forgive me? – литературният "Оскар"

Can you ever forgive me? – литературният "Оскар"

Тази година Оскарът за главна женска роля просто трябва да бъде литературен. Има забележителна символика в това, че двете най-силни изпълнения в тази категория са за роли на жени, които се занимават с литература, при това „зад кулисите“. Глен Клоуз е изключителна, сдържана и прекрасна в ролята на богата съпруга на нобелов лауреат, чиито книги тя пише в „Съпругата“.

Мелиса Макарти е еднакво впечатляваща в най-добрата си роля досега като писателката и литературна мистификаторка Лий Израел – язвителна, уязвима и зла. Това е първата й сериозна роля и с нея тя доказва, че потенциалът й като драматична актриса е може би по-голям от този като комична.

Лий Израел е реално съществуваща личност. През 70-те и 80-те години на миналия век тя има известен успех като автор на биографии на знаменитости. Кариерата й в тази сфера приключва, когато в книгата си за Ести Лаудер Лий Израел разобличава някои от митовете около живота й. Паралелно Ести издава автобиографията си и публично защитава гледната си точка. В този момент започва и историята във филма.

Лий Израел е в безизходна ситуация – без работа, с неплатен от месеци наем и с болна котка, която няма средства да лекува. Тя е на 51 години, дебела самотна лесбийка, която не може да си държи езика зад зъбите и пие твърде много. Начините да оцелее и да изкара някой долар не са твърде много и писането изглежда не е един от тях. Почти случайно и не без угризения Лий установява, че придобитото в годините на писане на биографии умение да влиза „под кожата“ на други хора, и вродената й саркастичност идеално могат да й свършат работа като поминък. И по-точно чрез фалшифициране на писма. В епохата преди интернет писаното слово има висока цена и писмата на знаменитости се продават в антикварните книжарници за солидни суми. Лий

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...