Изкуство

Can you ever forgive me? – литературният "Оскар"

Оскарът за главна женска роля просто трябва да бъде литературен.

Can you ever forgive me? – литературният "Оскар"

Тази година Оскарът за главна женска роля просто трябва да бъде литературен. Има забележителна символика в това, че двете най-силни изпълнения в тази категория са за роли на жени, които се занимават с литература, при това „зад кулисите“. Глен Клоуз е изключителна, сдържана и прекрасна в ролята на богата съпруга на нобелов лауреат, чиито книги тя пише в „Съпругата“.

Мелиса Макарти е еднакво впечатляваща в най-добрата си роля досега като писателката и литературна мистификаторка Лий Израел – язвителна, уязвима и зла. Това е първата й сериозна роля и с нея тя доказва, че потенциалът й като драматична актриса е може би по-голям от този като комична.

Лий Израел е реално съществуваща личност. През 70-те и 80-те години на миналия век тя има известен успех като автор на биографии на знаменитости. Кариерата й в тази сфера приключва, когато в книгата си за Ести Лаудер Лий Израел разобличава някои от митовете около живота й. Паралелно Ести издава автобиографията си и публично защитава гледната си точка. В този момент започва и историята във филма.

Лий Израел е в безизходна ситуация – без работа, с неплатен от месеци наем и с болна котка, която няма средства да лекува. Тя е на 51 години, дебела самотна лесбийка, която не може да си държи езика зад зъбите и пие твърде много. Начините да оцелее и да изкара някой долар не са твърде много и писането изглежда не е един от тях. Почти случайно и не без угризения Лий установява, че придобитото в годините на писане на биографии умение да влиза „под кожата“ на други хора, и вродената й саркастичност идеално могат да й свършат работа като поминък. И по-точно чрез фалшифициране на писма. В епохата преди интернет писаното слово има висока цена и писмата на знаменитости се продават в антикварните книжарници за солидни суми. Лий


купува няколко стари пишещи машини, научава се да фалшифицира подписите на няколко знаменитости и започва да произвежда писмата им. Забележителното е, че тя не преписва вече съществуващи текстове, а ги съчинява сама и то толкова успешно, че две от нейните писма влизат в съчиненията на Ноел Кауърд и се налага допечатка, за да ги махнат от там. В нейната незаконна дейност й помага единственият й близък човек – очарователен бездомен хомосексуалист, англичанинът Джак Хок. Ричард Е. Грант е прекрасен в тази роля и внася във филма хумор, цвят и емоции, без които историята би била твърде скучна. За период от около две години Лий и Джак успяват да произведат и продадат около 400 писма. Не малко от тях остават на пазара и след като Лий е заловена от ФБР и се продават на цени като оригиналите.

Заглавието на автобиографичната книга на Лий Израел и на филма се превежда като „Можете ли да ми простите?“, но това не бива да се чете в буквалния смисъл. Всъщност Лий изобщо не съжалява за стореното и признава, че гледа на този период като на връх в кариерата си. Заглавието е част от едно от измислените от нея писма, приписано на Дороти Паркър. Самата Лий Израел умира през 2014 година, но преди това одобрява сценария на филма. Първоначално Джулиан Мур е трябвало да играе главната роля, но това е много трудно за вярване, защото Мелиса Макарти изглежда така, сякаш филмът е написан за нея. И ако не друго, то веднага ми се прииска да изпратя едно писмо в плик на някого – като признание към всички замесени жени в тази история, до една умни и изключителни.

 

Воу Erased – пропуснатият филм