Изкуство

За "Каръл", независимият филм на годината

Любовта е тайнство, откровение, благословена привилегия, рядък дар, божествена намеса.

За "Каръл", независимият филм на годината

Продължавам убедено да твърдя, че филмите се гледат на кино. Само когато няма такава възможност (доста често, особено за класика), се прибягва до другите налични възможности. 

Затова чаках "Каръл" първо на голям екран, въпреки че отдавна е в торентите  - имаше премиерна дата в края на февруари. При все че е независимият филм на годината (заедно със "Спотлайт") и има цели 163 номинации, от които шест за "Оскар", както и три награди в Кан, плюс оценка 7.6 в IMdb, разпространителите му са решили да го свалят от показ! 

Между другото, винаги в края на годината фаворитите за "Оскар" цъфват в торентите на DVD-Screen, което е добро качество, но отстъпва, за жалост, на DVD-Rip и BLU-Ray Rip. Това са копия за близо 5 000-те членове на Академията, изпратени им от продуцентите, за да гледат и да гласуват. И разбира се, все от някъде изтичат и към България... [[more]]"Каръл" ни въвлича в неохотната, ала непреодолимо, безвъзвратно, тихо обсебваща, подмолно-стихийна любов между богатата, фина, изтънчена, елегантна, крехка, но силна домакиня Каръл Еърд (Кейт Бланшет, нямам думи) и младата, наивна и чиста, нежно-привлекателна продавачка в мол Терез Беливет (Руни Мара), която винаги е била "straight" и си има непохватен и обезоръжаващо мил приятел. Случва се през лъскавите, задоволени, преситени и процъфтяващи 50-те години на миналия век.

Една коледна покупка за детето на богаташката ги свързва, а връщането на забравените скъпи кожени ръкавици ги среща отново. 

Каръл вече е имала връзка с жена от нейната класа – изящната, интелигентна, аристократична и примирено-печална Аби Герхард (Сара Полсън). Съпругът ѝ Хардж Еърд (Кайл Чандлър) е наранен, ядосан и подозрителен и само чака следващата ѝ издънка, за да ѝ вземе детето. Натам отиват нещата, а филмът дълго време е протяжен, муден и бавно-съзерцателен (режисьорът Тод Хайнс обикновено е задъхан и майсторски въвличащ в действието разказвач) и се питаме какво му е толкова хубавото и отличителното.  До последната третина на филма (оказва се, че всичко е било подготовка и въвличане в интригата), която е изумителна и блестяща, а сцената с адвокатите ("Иначе ще стане грозно, а ние не сме такива хора", кротко промълвява Каръл към Хардж), изповедта на главната героиня пред Терез и финалната среща в ресторанта са просто класика!

Любовта е тайнство, откровение, благословена привилегия, рядък дар, божествена намеса, независимо дали е хетеросексуална, хомосексуална, майчина, родителска или синовна! И никога не трябва да заставаме срещу нея, да я оставим да си отиде или да я игнорираме заради предубеждения, предразсъдъци, страх, егоизъм, комплекси или неувереност. Иначе ще съжаляваме цял, изпълнен с горчивина, болка, угризения и скука, живот!

Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, статии от който публикуваме с неговото съгласие.