Седем късометражни чешки филмчета от фестивала „Късо съединение“. Три анимационни, четири игрални. Не всички ми харесаха еднакво много, но нито едно не ме отегчи – всяко си имаше своя идея, едновременно оригинална и понятна, така че точно да се събере в малкия формат. Най-силно ме впечатлиха:
[[more]]Г-н Закъснял/Mr.Late
Един затворен в дома си мъж страда от непознато за света заболяване – реакциите му на всичко в заобикалящия го свят закъсняват точно с 4 дни. Това неминуемо променя нещата – никога не се бях замисляла колко много! Предлагайки брак на приятелката си, мъжът няма да осъзнае нейния отговор цели четири дни. До тогава половината неща в света ще са загубили значението си, а другата половина… просто, може би светът изобщо няма да бъде същият.
Един затворен в дома си мъж страда от непознато за света заболяване – реакциите му на всичко в заобикалящия го свят закъсняват точно с 4 дни. Това неминуемо променя нещата – никога не се бях замисляла колко много! Предлагайки брак на приятелката си, мъжът няма да осъзнае нейния отговор цели четири дни. До тогава половината неща в света ще са загубили значението си, а другата половина… просто, може би светът изобщо няма да бъде същият.
In Vino Veritas
Три жени на средна възраст се срещат след 25 години раздяла. Отначало им е трудно да се познаят – някогашните цветни девойки са станали дебели лелки. Всяка е успяла, децата й също, мъжът й е чудесен, а животът прекрасен… и така до третата бутилка вино, когато истината се оказва съвсем обратната. Забавно нарисуван и с приятна музика, един малък и много поучителен филм за илюзията, в която живеем.
Три жени на средна възраст се срещат след 25 години раздяла. Отначало им е трудно да се познаят – някогашните цветни девойки са станали дебели лелки. Всяка е успяла, децата й също, мъжът й е чудесен, а животът прекрасен… и така до третата бутилка вино, когато истината се оказва съвсем обратната. Забавно нарисуван и с приятна музика, един малък и много поучителен филм за илюзията, в която живеем.
Големият Хонза/Big Honza
Дипломно филмче на режисьора Марек Цикоти, което много симпатично и забавно разказва историята на Хонза. Отегчен от работата в канцелария, той решава да промени живота си и започва да работи в заведение, с най-различни хора, все по-разочарован и затворен в себе си, тайно мечтаещ за нещо. Малкият му вятърничав брат е този, който ще го накара да се промени и дори да се върне на скучната си, добре платена работа, защото щастието е вътре в нас и Хонза е толкова голям, колкото са големи мечтите му.
М.О.
Вие сте самотни и възрастни? М.О. ви дава онова, което ви е нужно – механична играчка, която досущ напомня истински дядо/баба и може да прави всичко в домакинството – да чисти, да танцува, да играе домино. Само че не говори. И няма чувства. А имат ли нужда от чувства възрастните? Или само компания им е достатъчна?
Фестивалът „Късо съединение“ приключи, но ще имаме възможност да видим филмите отново следващото лято.
