Чудните приключения на Тинтин

Приключенията са повече за момчета, но това не ни спира нас, момичетата, да четем приключенски книги. Лично аз никога не съм обичала истории за пътешествия в космоса, за извънземни и войни между световете… но историите за съкровища, морета, пирати и дуели са ме очаровали от край време. Затова отидох на филма „Приключенията на Тинтин“ с не по-малки очаквания от тези на сина ми. Дори по-големи от неговите, след като му обясних кои са Спилбърг и Питър Джаксън и колко години е сниман този филм. И аз и детето ми бяхме доволни. На първо място е много добро решение да не се дублира филма, автентичните гласове на героите са чудесно допълнение към историята. Това е филм, в който всеки от създателите му е дал най-доброто от себе си – от закачливата ретро музика, прекрасните костюми с рединготи, бели маншети, бомбета и гети на обувките, забавните реплики на героите, изумителните пейзажи - особено Мароко, неописуемите физиономии на всички герои - оперната певица наречена „Миланският славей“ безспорно ще остане в историята на киното, прекрасното изразително куче и наистина увлекателните приключения на Тинтин – от сценаристите и режисьора, до аниматорите и последния монтажист, всички са се забавлявали много или поне така изглежда. Историята за Тинтин и неговото куче, които тръгват да търсят един потънал кораб е детска и доста непретенциозна, но е показана с типичния за Спилбърг размах, с ненатрапчиво чувство за хумор и увлекателно до последната минута. Обзалагам се, че това е следващият носител на „Оскар“ за пълнометражен анимационен филм. Знам, че има възрастни, които никога не биха отишли на детски филм, но ако не сте от тях – Приключенията на Тинтин ще ви харесат!