Прекрасен филм по прекрасна книга! Изключително рядко явление, но факт. Филмът „На плажа Чезъл“ по едноименния роман на Иън Макюън е абсолютно доказателство.
1962 г. Време, което малцина помнят ясно, но много от нас разпознават по дребни, забравени и удивителни детайли – пощальонът носи важните новини и всички го познават по име; хората пушат в кината; жените не носят панталони, а мъжете са със сака и вратовръзки от най-ранна възраст; хората се женят млади и девствени. Поне тези двама са така.
Флорънс и Едуард се обичат силно и искрено, двамата са умни и талантливи, може би тя малко повече. Или просто тя е имала повече шанс в своето богато и претенциозно семейство. Всичко във връзката им е идилично и красиво, докато не идва денят на сватбата и сватбеното им пътешествие в луксозен хотел на плажа Чезъл.
На този безкраен ветровит плаж с обли камъчета вместо пясък и надвиснало мрачно небе двамата ще подложат любовта си на най-голямото изпитание. Това ще бележи целия им живот занапред.
Като всеки читател на тази чудно написана и мъдра книга, аз не бях сигурна дали киното може да ми даде нещо повече. Иън Макюън сам е сценарист на филма и диалозите са в отлична хармония с всички други изразни средства, които киното предлага. Онова, което сме преживели като текст, тук е интерпретирано през образи, цветове и музика. Но най-вече Флорънс и Едуард имат лицата на Сърша Ронан и Самюел Уест и е трудно да си представим по-перфектен избор.
Иън Макюън е бил щедър към читателите и зрителите на „На плажа Чезъл“ и във филма е дописал историята на Фло и Едуард и ни е подарил възхитителен, сърцераздирателен финал. Независимо дали сте чели книгата или това ви предстои, обезателно си подарете „На плажа Чезъл“ и като кино, и като текст. Ще се влюбите два пъти.
