Тя е омагьосваща, загадъчна, уязвима и злокобна едновременно. Тя няма възраст, граници и лимити. Тя е, поне за мен, най-великата актриса на нашето време. Изабел Юпер прави от романа "Ох..." на Филип Джиан история толкова лична и своя, че филмът с право се казва "Тя".
Прочетох книгата в навечерието на фестивала и това беше филмът, който чаках с най-голямо нетърпение. От месеци чета за него и възторжените реакции на жури и публика по фестивалите, на които е представян, а режисьорът Пол Верховен не се нуждае от друга визитна картичка освен "Първичен инстинкт" – най-скандалната му и известна творба. [[more]] Ролята на Мишел е предлагана на кого ли не в Холивуд, но нито една американска актриса не се съгласява да я изиграе. Тогава Верховен пристига в Париж с разговорник, асистентката си и един монтажист и прави с Изабел Юпер един от най-добрите си филми. Самата актриса казва, че е чела книгата преди време и още оттогава мечтае да изиграе тази роля. След края на филма става абсолютно ясно – никой друг не би могъл.
Историята разказва за парижанката Мишел, която има тъмно минало и светло настояще. Богата и успяла е, но не е неуязвима. Един ден е нападната и изнасилена в собствения си дом. Нападението е шокиращо, но не е фатално, поне за Мишел, която изхвърля счупената посуда и скъсаната рокля, измива следите и продължава живота си с напълно неочаквани последствия.
Промените спрямо романа са само в плюс на екранизацията, която прави от една добра книга отличен филм – изключително трудно и рядко постижение в света на киното. Професията на Мишел е променена и вместо телевизионен продуцент тя е собственичка на компания за компютърни игри – свят, в който насилието е ежедневие и повече от игра. Но по-важни са промените, които Изабел Юпер внася в образа на Мишел. Ако в книгата героинята непрекъснато е преследвана от демоните на миналото и това я прави зла и неумолима, във филма у нея има една уязвимост и дълбочина, стремеж да опознае и овладее злото у себе си и другите. И едновременно с това през повечето време Мишел изглежда дистанцирана и неуязвима – нещо, в което Изабел Юпер просто няма равна на себе си. И не на последно място, Мишел е на 49 години, Изабел е на 63 – но това е магия, която всяка истинска французойка владее.
Безспорно един от филмите на годината и е истински късмет, че можем да го видим така своевременно. Не пропускайте!
