Cloud Atlas

Cloud Atlas e тричасова сага, която се опитва да ни убеди, че действията на индивидите се отразяват на бъдещето на цялото човечество. Позната теза, но тук разработена по един очарователно достоверен, макар и не иновативен начин – с разказ за съдбите на различни хора, от различни епохи и постепенно разгръщане на резултатите от техните действия.

Том Тиквер и братя, пардон - брат и сестра Уашовски са режисьори, които умеят да работят с размах и визия и това тук определено го има. Има и интрига, доколкото започваш да следиш всяка от историите и да се вълнуваш от обрата й до степен, в която се дразниш от прекалено честата смяна на линии, която вече към края преминава в истерия. Уашовски напомнят за Матрицата в една от историите – антиутопичен свят, в който част от хората са сведени до автомати за работа и източник на ресурси – малко зловеща, но и носеща надежда в лицето на този, който ще направи революция в мисленето и ще спаси хората.

Интересно е превъплъщението на актьорите в различни роли, от различни епохи  и в различни костюми – особено Том Ханкс и Хали Бери, Хюго Уийвинг /останал завинаги в историята като агент Смит от Матрицата/. Някои от тях им пасват по-добре и това, заедно с сполучливия сценарий отличава някои от историите и ги превръща във фаворити за зрителя. За съжаление обаче, въпреки големия бюджет, амбициите и добрите актьори, Облакът Атлас не ни предлага нищо невидяно и няма как да се превърне в кинореволюция.