ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Crazy Rich Asians“ връща вярата в романтичните комедии

„Crazy Rich Asians“ връща вярата в романтичните комедии
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Започвам с едно признание – два пъти го гледах. И трети ще го гледам, а  вероятно и повече. Първият, за да видя защо толкова се шуми (по света, разбира се, не у нас) за "Crazy Rich Asians" през последните 6 месеца, а вторият, за да огледам и да се радвам на всички детайли – от костюмите във всеки един кадър, които тук наистина са на маниакално ниво, до правилата на Маджонг.

Този филм така и не разбрах излезе ли по кината у нас, но няма нужда да ви казвам как да го гледате. Гледайте го! Лудо богатите азиатци връщат вярата в романтичните комедии и в това, че този жанр има още какво да каже. Филмът успява да остане интересен и неклиширан, въпреки че е изтъкан от клишета. Остроумен е точно по линията на идеалния баланс. Сред много малко "тъповати", има направо знаменити реплики! Първата е тази на Рейчъл (Констанс Ву беше номинирана за „Златен глобус“), която, кацайки на летището в Сингапур, казва, че не може да повярва, че тук има пеперудени градини и кино зала, а на летището в Ню Йорк –  само „салмонела и отчаяние“. По-натам във филма ритмично се появяват подобни остроумни неща, минаващи уж незабелязано – лудо богатият азиатец г-н Го (Кен Йонг), който казва на децата си да ядат, защото в Америка децата гладуват, или любимата ми реплика, когато бъдещата свекърва Елинор (Мишел Йо), прошепва, че те знаят как да живеят живота така, че да строят неща, които ще останат завинаги. По-дребнички провокации към западната цивилизация и чувството й за превъзходство има не малко  – от имената на кучетата на семейство Го до голямата концепция, изказана отново от Елинор – американецът живее за себе си и за личното си щастие, а азиатецът, за да гради в семейството си.

Филмът е шарен, забавен, музикален, смешен, романтичен, както всяка история за двама влюбени, между които застава трети човек. Става ти приятно и мило от погледите им, от сълзите им, от драмата и знаеш чудесно, че накрая ще се гонят по летищата, знаеш чудесно и как ще завърши, но все пак го очакваш, а когато се случва – въздъхваш облекчено и веднага поглеждаш кога ще излезе втората част (да, ще има).

Иначе, Ник (Хенри Голдинг) и Рейчъл ги откриваме като двойка, която живее щастливо в Ню Йорк. Ник вече иска да запознае Рейчъл с родителите си и я кани да го придружи в Сингапур за сватбата на най-добрия му приятел, където и да я запознае със семейството си. Тръгват двамата, но още в самолета Рейчъл разбира, че Ник не е Ник, с когото живее, а син на богаташи. Само че дори не си представя колко точно са богати тези хора! А те са лудо богати или както приятелката й Пейк Лин (Акуафина) ще каже – China rich! 

Чудесен филм. Пак ще го гледам!

 

Костюмите в "Мери Попинз се завръща" също заслужават внимание!

Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите във Фейсбук страницата  My Italian Days.