Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.

Да продължиш една легенда: Костюмите в „Мери Попинз се завръща“

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Три награди Оскар, безкрайно въображение и британски паспорт – това са трите причини Санди Пауъл да бъде избрана за художник по костюмите в „Мери Попинз се завръща“. Безупречен избор на режисьора Роб Маршъл, който е искал в екипа му да има поне някой от Англия като реверанс към оригиналния филм с Джули Андрюс. Решението да повери костюмите на британка е отлично – филмът е цветен, приказно красив и достойно продължава легендата за Мери Попинз.

Санди Пауъл казва, че първо се е съгласила, а след това е прочела сценария и започнала да се притеснява. Просто това е любимият й филм от дете, не е можела да устои на изкушението.

Действието на филма се развива 25 години след първия филм, тоест през 30-те години на миналия век, в Лондон. Първата задача на Санди е била да направи Мери Попинз лесно разпознаваема –  като да запази елементи от първия филм. Например, когато пада от небето тя държи краката си обърнати настрани по същия начин, чантата и чадърът също се познават от пръв поглед.

Мери е весела и сърдечна, макар това да не си личи отначало. Санди е направила дрехите й закачливи и цветни – във всичките има някакви графични елементи – райета, точки, зигзаг. В същото време силуетът е консервативен, защото Мери е бавачка. Вдъхновение за Санди са били модните списания от 30-те - „Vogue“ и „Harper's bazaar“.

Най-очевидният реверанс към стария филм е шапката на Мери Попинз, украсена с една червеногръдка, за която Джули Андрюс пее в първия филм.

Има и още ...

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...