ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Да си припомним Джейн Фонда в „Барбарела“!

Да си припомним Джейн Фонда в „Барбарела“!

Снимки: Pinterest

„Барбарела“ стана на половин век и HBO GO ни го припомня! Филмът на Роже Вадим от 1968-а (с ниска оценка в IMDb) с тогавашната му съпруга Джейн Фонда (първата е Бриджит Бардо, която изгрява в неговия „И Бог създаде жената“) е абсолютен култ. И то не заради кинематографичните си качества – доста постни и спорни ­– а заради абсурдната и на места недостоверна история (в стил Ед Уд), откачените герои, ненужната голота и декори. Костюми, прически, феерия от цветове, макети, пушеци – някакво невъздържано бароково зрелище, което колкото е по-преувеличено и сюрреалистично, толкова е по-хубаво. И излишеството се превръща в достойнство, а кичът за първи път е... добър вкус.

Барбарела (Джейн Фонда на 31) е някакъв космически пътешественик, стройна рошава красавица с дръзки очи. Получава задача да отиде на далечна планета и да открие учения Дюран Дюран (Майло О'Шей), изчезнал там с авангардното си откритие, което ще промени света. При кацането корабът катастрофира, а Барбарела се оказва в някаква антиутопия – диктатура на Тирана (Анита Паленберг, известна манекенка с безброй завоевания), ексцентрична богиня.

С помощта на верния Пайгер (Джон Филип Лоу), тя се забърква със съпротивата, водена от мършавия, източен и неадекватен блондин с невиждана прическа и алогично поведение Дилдано (модерния Дейвид Хемингс, играл във „Фотоувеличение“). А и Барбарела най-накрая научава какво е истински секс, защото на Земята, където е рай и войни няма от векове, плътското удоволствие се постига чрез допиране на ръцете, след като си изпил съответното хапче! Задължителната изненада е, че маниакът с мечти за световно господство е най-малко очаквания персонаж.

Салвадор Дали казваше, че само грозното може да бъде красиво, хубавото – никога. „Барбарела“ е толкова нелеп, повърхностен, бутафорен и тезисен, че чак е прекрасен.

Автор: Бистра Андреева

 

А „Горили в мъглата“ вече е на 30!

„Горили в мъглата“ вече е на 30!