„Барбарела“ стана на половин век и HBO GO ни го припомня! Филмът на Роже Вадим от 1968-а (с ниска оценка в IMDb) с тогавашната му съпруга Джейн Фонда (първата е Бриджит Бардо, която изгрява в неговия „И Бог създаде жената“) е абсолютен култ. И то не заради кинематографичните си качества – доста постни и спорни – а заради абсурдната и на места недостоверна история (в стил Ед Уд), откачените герои, ненужната голота и декори. Костюми, прически, феерия от цветове, макети, пушеци – някакво невъздържано бароково зрелище, което колкото е по-преувеличено и сюрреалистично, толкова е по-хубаво. И излишеството се превръща в достойнство, а кичът за първи път е... добър вкус.
Барбарела (Джейн Фонда на 31) е някакъв космически пътешественик, стройна рошава красавица с дръзки очи. Получава задача да отиде на далечна планета и да открие учения Дюран Дюран (Майло О'Шей), изчезнал там с авангардното си откритие, което ще промени света. При кацането корабът катастрофира, а Барбарела се оказва в някаква антиутопия – диктатура на Тирана (Анита Паленберг, известна манекенка с безброй завоевания), ексцентрична богиня.
С помощта на верния Пайгер (Джон Филип Лоу), тя се забърква със съпротивата, водена от мършавия, източен и неадекватен блондин с невиждана прическа и алогично поведение Дилдано (модерния Дейвид Хемингс, играл във „Фотоувеличение“). А и Барбарела най-накрая научава какво е истински секс, защото на Земята, където е рай и войни няма от векове, плътското удоволствие се постига чрез допиране на ръцете, след като си изпил съответното хапче! Задължителната изненада е, че маниакът с мечти за световно господство е най-малко очаквания персонаж.
Салвадор Дали казваше, че само грозното може да бъде красиво, хубавото – никога. „Барбарела“ е толкова нелеп, повърхностен, бутафорен и тезисен, че чак е прекрасен.
Автор: Бистра Андреева
А „Горили в мъглата“ вече е на 30!
