Изкуство

Далеч от безумната тълпа / Far from the Madding Crowd (2015)

... в крайна сметка, когато скрием насълзени очи зад бялата кърпичка на финалните надписи, си оставаме завинаги момичета на четиринайсет

Далеч от безумната тълпа / Far from the Madding Crowd (2015)

Когато през 1874 г. Томас Харди пише и публикува “Далеч от безумната тълпа” – романа, който го прави известен (впоследствие всички сме чели и въздишали на другия му значим роман “Тес от рода Д’Ърбървил“ и поне сме чували за „Кметът на Кастърбридж“), едва ли си е представял, че тази мелодраматична история, първоначално издадена като поредица в списание “Комхил”, ще вълнува съзнанията и 140 години по-късно. За пръв път мелодрамата е била филмирана през 1915 г., преди точно сто години, и оттогава има няколко различни екранизации, като последната е съвсем нова (българската й премиера се очаква в края на октомври). Освен филми, по романа са написани и няколко радиопиеси, опера и мюзикъл. Има дори съвременна адаптация във вид на комикс.

В България романът е бил издаван в класическите поредици (както и в тритомните произведения на Томас Харди), но аз лично не съм го чела и за мен беше нещо ново, а мислех, че като тийнейджърка съм прочела почти всичко значимо в сантименталната тема от времето на Джейн Остин насам. Грешка, която смятам тутакси да поправя – романът се намира свободно (на английски) в сайта на Гутенберг, а в “Читанка” ви чакат “Тес” и “Кметът”, ако не сте ги чели.

Тазгодишната киноадаптация на романа събра много бързо много голям интерес и има прекрасни отзиви и от критика, и от публика. Първото ми впечатление е, че филмът е много естетски – живи, наситени цветове и мека естествена светлина създават убедителен и в същото време някак интимен декор, сред който се развива действието.

Главната героиня Батшеба Евърдийн (Кери Мълиган) е смела, независима, устремена и чувствителна жена. (Помните Евърдийн, главната героиня в “Игри на глада”, нали? Е, авторката на “Игрите” Сюзън Колинс е кръстила героинята си Евърдийн на нея.)[[more]]Батшеба (добре образована, фина и замислена красавица) наследява имение от починалия си чичо далеч от врящия Лондон и иска да намери мястото си сама в доминирания от мъже викториански свят. Тя прави това тихо, но непоколебимо, както правят всички хора, които са решени да се докажат преди всичко на себе си. Става преди слугите и ратаите и ляга след тях, управлява с нежна, но твърда ръка, която знае какво е да копаеш с мотика, да събираш сено и да гасиш пожари. Натрупването на опит не става без помощ – насреща е безпаметно влюбеният в нея Гейбриъл Оук (Матиас Схонаертс, фламандец, така се произнася, бел. ред.) – суров, секси и сляп за всички други, освен за нея. Батшеба още в началото го отритва, а Гейбриъл ще гледа като тъжно куче през цялото време. Другият мъж, който желае Батшеба, е едрият земевладелец и ерген на средна възраст Уилям Болдууд (Майкъл Шийн, когото познавам от сериала “Господарите на секса”). Той се опитва да я привлече в началото по-скоро с бизнес предложение, но впоследствие разбираме, че никак не е безразличен към жената Батшеба и също гасне по нея на свой ред. Кандидат номер три е сержант Франк Трой (Том Стъридж). Той е изкушението на героинята, от което всичките й декларации за самодостатъчност ще се разбият на пух и прах (никога не бива да подценяваме мъж в униформа, с игрив поглед и изрядно поддържани мустачки).

Батшеба в крайна сметка прави своят избор между тримата и оттам нататък започва драмата.

Сълзи, страсти, обещания, молби, разлъки, неспокойна природа, галопиращи коне, факли в нощта и фатален куршум – има от всичко, което ще ни напомни, че колкото и жизнен опит да имаме, с колкото и илюзии да сме се разделили, колкото и цинизъм да сме култивирали, в крайна сметка, когато скрием насълзени очи зад бялата кърпичка на финалните надписи, си оставаме завинаги момичета на четиринайсет.