Изкуство

"Дами в черно": за жените и това, което им се полага

Австралийският поглед върху женската еманципация

"Дами в черно": за жените и това, което им се полага

Снимка: Sony Pictures

Австралийското кино е много силно и продуктивно, макар и малко познато тук. Оттам идва нежният и оптимистичен "Дами в черно" на Брус Бересфорд ("Да возиш мис Дейзи"), който е по книга на Мадлин Сейнт Джон, отличен е с осем награди, от които 4 австралийски Оскара. А ние можем да го гледаме по HBO GO.

Лятото на 1959-а, когато "еманципация" е още непозната дума на "Зеления континент", умната, прилежна, очарователна, но и своенравна ученичка Лесли (Антури Райс) си сменя името на Лиза и започва работа в най-скъпия и модерен женски магазин в Сидни. Като всичките си колежки тя е облечена в черно и се труди под вещото ръководство на унгарско-хърватската емигрантка с френски акцент Магда (Джулия Ормонд), високомерна и язвителна жена над 50-те. Лесли се сприятелява с красивата, но необразована и комплексирана Фей (Рейчъл Тейлър) и мълчаливата, дръпната, но добродушна Пати (Алисън Макгир), която е и неин пряк шеф.

Всяка от героините има сложен любовен живот и мъж до себе си – след бурен и неочакван секс привлекателният и простоват съпруг на Пати – Франк (Люк Пеглър), изчезва. Магда е щастливо женена за съблазнителния интелектуалец Стефан (Венсан Перес), Лесли излиза с будно, смело и ученолюбиво момче, а Фей е запленена от образования, сладкодумен и изкусителен Руди (Райън Кър). И докато положението на интимния фронт е комплицирано, интересно и динамично, много по-важни са социалните промени, които витаят във въздуха – Лесли иска да учи, но трябва да убеди консервативния си баща, Магда се готви да открие собствен магазин, Фей трябва да си повярва и да се извиси, а Пати се люшка между сексуалната разкрепостеност и изненадващите терзания на Франк.

Оказва се, че всичко е възможно и е твърде лесно, може би защото просто е настъпил моментът, когато жените трябва да протегнат ръка и да вземат това, което им се полага и им е било отказвано толкова дълго без основание и логична причина. Винаги е важно началото, нататък нещата тръгват плавно, спокойно и от само себе си.

 

Киномания 2019: "Джуди" някъде в края на дъгата