Скоро стана дума за италианско кино. От класиците от Апенините най-много харесвам Лукино Висконти (аристократ, гей, комунист), но единственият, на когото съм класирал два филма във вечната си дванайсетица е Федерико Фелини и то при положение, че след "Салдък живот" почти не мога да го понасям! Човекът, който обаче няма нито един провал, се казва Виторио Де Сика! И забравете "нео-реализмът" е малко като при "грънджа" - в течението има много и разностилни творци, чиито филми рядко се доближават до определението. Скоро за пореден път си пуснах шедьовъра "Децата ни гледат" от 1944-та (по книга на Чезаре Джулио Виола), оценен със 7.8 в IMdb. [[more]] Това е пети филм на Де Сика (само вижте какво е заснел - "Шуша"; "Крадци на велосипеди"; "Чудото в Милано"; "Умберто Д."; "Чочарка"; "Вчера, днес и утре"; "Брак по италиански"; "Градината на Финци-Контини") зад камерата, защото той започва да режисира късно, след 40-тата си година, като дотогава е неоспоримата актьорска звезда на предвоенното и военно италианско кино със 158 роли!
Обикновено семейство от средната класа - съпругът Андреа (Емилио Чиголи) е банков чиновник, спретнат, учтив, възпитан, с едри, но симпатични черти, тясно лице, поддържани мустачки и жилава фигура, а съпругата Нина (Иза Пола) - бледа руса аристократична и морна красавица със светли очи, е домакиня, но всъщност не прави нищо по цял ден. Имат син, Прико (Лучано Ди Амброзис) - дребно, будно, наблюдателно и съзерцателно дете, но с пъргав ум, за което се грижи предимно прислужницата Агнес (Джована Чиголи), набита, тромава, природно интелигентна и житейски мъдра устата жена.
Малката подробност е, че Нина си има любовник - изписаният, строен и стегнат хубавец (като от модно списание) Роберто (Адриано Римолди). Тяхната противоречива и бурна връзка няма как да остане в тайна, най-малкото за Прико, който често е свидетел...
Когато уж обикновените ежедневни истории придобиват универсални измерения и достигат дълбоки внушения, разтърсват и потрисат, това е атестат за майсторство. Вярно е, децата ни гледат, но не равнодушно, те ни преценяват, съдят и обичат, сляпо привързани са и се нуждаят от родителите си, чиито действия оставят дълбоки следи в детската душа, преизпълнена с идеали и любов.
Да, всеки има право на щастие, но когато има дете, има и отговорности и задължения. И бащата и майката изоставят (по различен начин, движени от слабохарактерност и егоизъм) Прико, а той обиден, наранен и самотен се отдалечава в огромния, студен салон на интерната, в който е захвърлен...
Какъв ли човек ще израсне?!
Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, статии от който публикуваме с неговото съгласие.
